— Така е. Откъде знаеш?
— Каква причина изтъкна Руди за това, че те наема?
— По-скоро сам се досетих. Лесно може да ме пожертва. Ако не успея да оборя свидетелите ченгета, ще отпадна от екипа на защитата и фирмата ще се престори, че никога не ме е имало. Ще бъда буфер между Руди и журито. Той ще запази репутацията си пред съдебните заседатели, ако играта не успее. Не е бог знае какво, но искам да помогна на този Боби. Знам, че е филмова звезда и така нататък, но ми допада. Мисля, че е невинен.
— Допускам, че Руди е имал нужда от история, на която да клъвнеш. В известен смисъл е по-убедително да решиш, че ролята ти не е нищо особено. Затова те наемат в деня преди избора на заседателите.
Дойде моят ред да се напрегна. Изправих се на мястото си и насочих цялото си внимание към Хари.
— Престани да се занасяш, Хари. Говори направо.
— Съдия Колинс ми се обади в петък. Каза, че се чувства странно. Не се изненадах. През последните години тя ръководи подготовката за процеса срещу Соломон. Вече се проведоха десетина изслушвания за улики, искания за прекратяване на делото, какво ли не. Преди две седмици тя се изнесе на хотел, за да работи необезпокоявана. Въпреки недостатъците си Роуина Колинс е съдия, която не се плаши от работа. Та затова допуснах, че е от стреса… — замлъкна Хари и се умисли.
И аз мълчах. Щеше да продължи, когато събере мислите си.
— Обадиха ми се от болницата в събота сутринта. Роуина припаднала предишната вечер, малко след като говорихме. Можела да умре, ако не била редовната доставка на храна с румсървис. Момчето я намерило на пода. Получила била дихателна недостатъчност. Слава богу, че я намерили навреме. Парамедиците й спасили живота. Проблем със сърцето, вкарали я в интензивното. Състоянието й е критично, но стабилно. Днес я видях. Никак не е добре. Освен всичко останало случилото се застрашава и процеса срещу Соломон. Нямах човек, който може да зареже графика си за две седмици, затова го поех лично. Аз съм съдията на процеса срещу Соломон.
12
Хари си тръгна адски вбесен. Не обичаше адвокатите да се опитват да изиграят системата. Според него Руди Карп предизвикваше съмнение относно безпристрастността на Хари.
Не е проблем съдии и адвокати да се сприятеляват. Съдиите не зарязват приятелите си адвокати, щом ги изберат на съдийското място — остават близки извън съда. Същото важи за прокурорите и адвокатите. А когато се окажат заедно в съда, играят по правилата. Допустимо е. По една-единствена причина. Ако са противници в съдебната зала, преустановяват общуването помежду си, докато трае процесът. Ето защо, докато бях част от защитата на Боби Соломон, и дума не можеше да става да се виждам с Хари. И точно това го беше подразнило най-много.
Извадих лаптопа от куфарчето, включих го и се обадих на Руди Карп.
— Еди, не е възможно вече да си прочел всичко — каза той.
— Още не съм започнал. Просто пийнах по едно с моя приятел Хари Форд.
Мълчание.
Чаках Руди да каже нещо. Чувах го само как диша. Част от мен копнееше той да си признае. Друга част от мен искаше да мълчи и да се гърчи известно време.
— Руди, сигурно трябва да се откажа.
— Не, не, не. Не се отказвай. Трябваше някак да те закача за делото. Освен това си отличен адвокат, Еди. Нямаше да те включим в екипа, ако не мислехме, че те бива.
— Защо да вярвам на думите ти?
— Виж, казвам ти истината. Имаме нужда някой да погне ченгетата. Ще свършиш страхотна работа, като подхванеш нещата от тази страна. Не ти е за пръв път. Ако не се получи и удариш на камък, ще те уволним, за да останем чисти пред журито. А щом си близък приятел на съдията, може пък той да не ни изкара през носа твоя неуспех, нали така?
Беше умно. В града имаше много добри адвокати. И много, които умело въртяха ченгетата на шиш в съдебната зала.
Но те не бяха близки приятели на Хари Форд.
— Ако очакваш Хари да бъде снизходителен към клиента ти заради мен, много грешиш.
— Не се притеснявай, не подлагам на съмнение морала на съдията. Той няма да прояви пристрастие спрямо нас. Не твърдя подобно нещо, но тази стратегия е опасна. Ако заседателите не се хванат, съдия Форд няма да допусне това да се отрази зле нито на клиента ни, нито на теб. Само толкова. Което не го прави предубеден, а справедлив.
Беше мой ред да си прехапя езика. Исках да предупредя Руди, че напускам. Че веднага ще върна лаптопа по Холтън. Екранът му настояваше за парола. И докато обмислях какво да кажа, написах „Невинен1“ и пред очите ми изникна образът на Боби Соломон. Боби и Ариела по Коледа с пуловери в къщата си от кафяв камък пред коледната елха. На снимката се виждаха двама млади, които несъмнено се обичаха. В погледите им се таеше обещание. Обещание един към друг. Откажех ли се, щях да предам Боби. И то по неоснователни причини.