— Не обичам да ме използват. Искаш да участвам в делото, но цената ми току-що скочи.
— Разбирам защо се ядосваш, но бюджетът ни не е неограничен. Може би ще успеем да ти предложим малко повече пари, за да не таиш лоши чувства. Какво ще кажеш за още двайсет и пет процента?
— Какво ще кажеш да стана партньор в „Карп“? Младши партньор. С пълни осигуровки. И сам ще избирам делата си. Не ми трябват пари, колкото да изкарам следващите шест месеца. Трябва ми постоянна работа, без главата ми да е на дръвника.
— Сериозна молба — каза Руди.
— Сериозно дело — контрирах.
Той замълча. Чувах го как си мърмори, докато обмисля отговора.
— Какво ще кажеш за двугодишен договор като старши адвокат? Две години ще си създаваш портфолио като всички останали старши адвокати, после ще те направим младши партньор. Това е най-доброто, което мога да ти предложа — каза Руди.
— Приемам първоначалния си хонорар и тази уговорка — казах.
Парите бяха добре дошли, но се нуждаех и от работа. Кристин искаше да имам нещо постоянно и да не замесвам семейството си в неприятности. Това щеше сериозно да подпомогне отношенията ни и да ни подсигури бъдеще.
— Дадено — съгласи се Руди.
— Страхотно. А сега какво друго не си ми казал за делото?
— Нищо, кълна се. Прочети документите. Отново ти се извинявам за съдията. Не че щеше да остане тайна. Рано или късно щеше да научиш — още щом стъпиш в съда. Виж, според мен Боби е невинен. Усещам го. Знаеш ли колко рядко ми се случва? Готов съм на всичко за това хлапе. Прочети документите и ще се увериш, че защитата ни е стабилна. Звънни ми сутринта. Очаква ме избор на съдебни заседатели в девет.
Затворих. И се запитах докъде беше склонен да стигне Руди, за да спаси клиента си.
Пръстите ми се плъзнаха по тъчпада и на екрана се появиха файлове. Нямаше интернет браузър, нямаше никакви приложения, само тези файлове. Общо пет. Показания и клетвени декларации. Снимков материал. Криминалистични експертизи. Свидетелски показания на защитата. Вещи лица на защитата.
Взех молив от бюрото и го завъртях между пръстите си. Помагаше ми да мисля, не знам защо. Освен това поддържаше сръчността на ръцете ми. Преди да стана адвокат, вършех всякакви измами. Някои изискваха умение да отмъкна портфейл, връзка ключове или мобилен телефон. Баща ми все повтаряше да поддържам ловкостта на пръстите си — което означаваше упражнения за рефлекси и бързина. Затова мислех по-добре, ако вземех молив или чип за покер и го плъзгах по кокалчетата на пръстите си.
Първите три файла съдържаха аргументацията на обвинението. Файловете, озаглавени „Свидетелски показания на защитата“ и „Вещи лица на защитата“, съдържаха материалите, събрани от „Карп“. Повечето адвокати биха посегнали първо към материалите на обвинението, биха отворили становищата и клетвените показания и биха ги прочели дума по дума. Всяко едно е отделна история. Спомените на конкретен човек. Взети заедно, те изграждат цялата история — версията, в която обвинението щеше да се опита да убеди съдебните заседатели.
Най-лошото на такива разкази е, че обикновено не са надеждни.
Моят подход е малко по-различен. Истинската история е в снимките. Снимките от местопрестъплението не лъжат. Те не са свидетели и не могат да допуснат грешка, не могат да скрият истината. И ми помогнаха да си представя какво обвинение срещу Боби Соломон щях да изградя, ако бях прокурор. Когато се води процес за убийство, не е достатъчно да знаеш каква ще е защитата ти — трябва да предвиждаш ходовете на обвинението и да се подготвяш за тях.
Снимките се заредиха на екрана като галерия. Имаше и едно видео. Пуснах го.
Екранът стана черен и за момент си помислих, че не се е заредило както трябва. После установих, че е от охранителна камера пред нечия входна врата. Виждаше се улицата долу. Мъж със суитчър и черни джинси се качи по стълбите към входната врата. С наведена глава. Не откъсваше поглед от дисплея на айпода си. Преглеждаше някакъв списък. Бял кабел свързваше устройството със слушалките. Мъжът спря на вратата и когато тя се отвори, леко повдигна глава. Достатъчно, за да видя зърнисто изображение на бледо и слабо лице и края на големи тъмни очила. Мъжът изчезна от кадър, вероятно беше влязъл вътре.