Чух въздишката на Джийн Мари. Черните корени на изрусената й коса бяха прораснали и пръстите й трепереха, когато ги поднесе към устата си.
— Не се тревожи. Вече ти обясних, че няма да се върнеш в ареста — уверих я.
Носеше нов костюм с панталон специално за съда. Добре й стоеше, придаваше й малко по-самоуверен вид.
Докато аз успокоявах Джийн Мари, Норм започна процедурата, като призова Грейнджър на свидетелското място. Полицаят се закле и Норм го преведе през основните стъпки от ареста на Джийн.
В онази нощ, когато минавал покрай ъгъла на Трийсет и седма улица и Лексингтън авеню, забелязал Джийн да стои пред салон за масаж с голяма хартиена торба в ръка. Грейнджър познавал досието й като бивша проститутка. Спрял, приближил се. Представил се и й показал значката си. В този момент забелязал „принадлежностите за наркотици“ да стърчат от торбата на Джийн.
— Какви бяха тези принадлежности? — попита Норм.
— Една сламка. Обикновено наркоманите я използват да смъркат дрога. Съвсем ясно я видях да стърчи от торбата й — каза Грейнджър.
Съдия Паркс не беше изненадан, но въпреки това завъртя очи. Не е за вярване, но през последните шест месеца половин дузина афроамериканци бяха арестувани и задържани от Нюйоркската полиция заради притежание на принадлежности за наркотици, понеже намерили у тях сламки, обикновено щръкнали от чаши с безалкохолно.
— И какво направихте после? — попита Норм.
— Видя ли у някого принадлежности за дрога, за мен това е основание за обиск. Госпожица Мари има и предишни нарушения, свързани с наркотици, затова претърсих торбата и намерих на дъното пет пликчета с марихуана. Арестувах я.
Май на Джийн не й мърдаше затворът. Второ наркопрестъпление за дванайсет месеца. Този път нямаше да има условна присъда. Щеше да влезе на топло най-вероятно за две-три години. Спомних си, че всъщност вече бе излежала някакво време за това закононарушение. Беше прекарала три седмици в килия, преди да намеря кой да я измъкне под гаранция.
Бях разпитал Джийн за ареста. Каза ми истината. Джийн винаги ми казваше истината. Грейнджър спрял до нея, защото му се искало да се позабавлява безплатно на задната седалка на колата си. Джийн му заявила, че е приключила с тези работи. Затова той слязъл от колата, сграбчил хартиената торба, която носела, и като видял вътре тревата, запял друга песен — заявил й, че отсега нататък иска петнайсет процента от печалбата й, иначе щял да я арестува незабавно.
Джийн отговорила, че вече плаща десет процента на двама патрулиращи от Седемнайсети участък, но явно те не си вършели работата. Ченгетата познаваха Джийн и никак не им беше трудно да си затварят очите. Въпреки миналото си тя беше патриотка. Продуктът й беше стопроцентово американска марихуана от държавно лицензирани ферми във Вашингтон. Повечето клиенти на Джийн бяха възрастни хора — пушеха, за да облекчават артритните си болки или глаукомата си. Бяха й редовни клиенти и не създаваха проблеми. Джийн казала на Грейнджър да се разкара, затова той я арестувал.
Разбира се, не можех да докажа нищо от това в съда. Изобщо нямаше да се опитвам.
Когато Норм седна, аз се изправих, прокашлях се и нагласих вратовръзката си. Разкрачих крака, отпих глътка вода и събрах сили. Отстрани изглеждаше, че влизам в кондиция и се каня да дъвча ченгето поне няколко часа. Взех лист от масата и зададох на Грейнджър първия си въпрос:
— Господин полицай, в показанията си твърдите, че обвиняемата е държала торбата с дясната си ръка. Знаем, че става дума за голяма хартиена торба. Трудно се обхваща с една ръка. Допускам, че я е държала за дръжките, нали?
Грейнджър ме погледна, като че ли се опитвам да му хабя ценното време с банални и глупави въпроси. Той кимна и усмивка разтегли ъгълчето на устата му.
— Да, държеше торбата за дръжките — отговори.
После погледна самоуверено към масата на обвинението, за да им покаже, че владее положението: личеше си, че Норм и Грейнджър са обсъждали законната употреба на сламките, докато са се подготвяли за днешния ден. Грейнджър със сигурност беше готов. Очакваше голям спор с мен относно сламката, дали тя се използва само за безалкохолни напитки и тъй нататък.
Седнах без нито дума повече. Първият ми въпрос беше и последен.
Забелязах как Грейнджър ме изгледа подозрително, все едно не беше сигурен дали току-що не съм го преджобил. Норм потвърди, че няма намерение да разпитва свидетеля отново. Грейнджър напусна свидетелското място, а аз помолих Норм да ми даде три веществени доказателства.