— Ваша чест, първото веществено доказателство е торбата. Ето тази торба. — Вдигнах прозрачния запечатан плик с кафява торба с логото на „Макдоналдс“.
Наведох се и взех своя торба от „Макдоналдс“. Вдигнах я за сравнение.
— Тези торби са с еднаква големина. Торбата е дълбока петдесет сантиметра. Взех я тази сутрин със закуската си — поясних.
Оставих на масата двете торби и взех следващото веществено доказателство.
— Това е съдържанието на торбата, иззето от клиентката ми в нощта на ареста й. Веществено доказателство номер две.
В запечатания найлонов плик се виждаха пет пакетчета с марихуана. Заедно не биха напълнили дори купичка.
— Третото веществено доказателство е обикновена сламка от „Макдоналдс“. Сламката е дълга двайсет сантиметра — поясних, когато я вдигнах да я покажа. — Днес сутринта взех същата.
Показах и своята сламка, после я оставих отново върху масата.
Пъхнах тревата в своята торба от „Макдоналдс“ и я вдигнах пред очите на съдията. След това взех сламката, задържах я вертикално и я пуснах в торбата с една ръка, придържайки дръжките с другата.
Сламката изчезна от поглед.
Подадох торбата на съдията. Той я погледна, извади сламката и я пусна отново вътре. Повтори действието няколко пъти и дори изправи сламката върху пакетчетата с марихуана. Сламката остана на повече от десет сантиметра от горния край на торбата. Знаех го, защото бях пробвал същото.
— Ваша чест, стенографката ще бъде най-точна, но според моите бележки полицай Грейнджър заяви „съвсем ясно я видях да стърчи от торбата й“. Защитата е съгласна, че е възможно сламката да се показва, ако горният край на торбата е навит. В показанията си обаче полицай Грейнджър потвърди, че клиентката ми е държала торбата за дръжките. Ваша чест, хващат се за сламка… образно казано.
Съдия Паркс вдигна ръка. Беше чул достатъчно от мен. Завъртя се на стола и насочи вниманието си към Норм.
— Господин Фолкс, разгледах тази торба и сламката заедно с предметите, които са се намирали на дъното. Не съм убеден, че господин Грейнджър би могъл да види сламката да стърчи от тази торба. Поради което не намирам основание за обиск и всички улики, събрани при този обиск, са недопустими в съда. Включително сламката. Силно съм притеснен от склонността на някои полицейски служители напоследък да окачествяват сламки за безалкохолни напитки и други безобидни предмети като принадлежности за наркотици. Тъй или иначе, вие не разполагате с доказателства в подкрепа на основателен арест, поради което снемам всички обвинения. Сигурен съм, че искате да ми кажете много неща, господин Фолкс, но няма смисъл — опасявам се, че сте адски закъснели.
Джийн се метна на шията ми и едва не ме удуши. Потупах я по ръката и тя ме пусна. Сигурно няма да й е до прегръдки, когато получи сметката за хонорара ми.
Съдията и служителите му се изправиха и напуснаха залата.
Грейнджър гневно изхвърча навън и на излизане ме отстреля с изпънат показалец. Не ми пукаше, бях свикнал.
— Кога да очаквам да обжалваш? — попитах Норм.
— В някой друг живот — отговори той. — Грейнджър не арестува дребни риби като клиентката ти. Сигурно зад ареста се крие нещо друго, което ние с теб никога няма да узнаем.
Норм събра нещата си и напусна след клиента си. В залата останахме само двамата с Руди Карп. Той ме аплодираше с искрена усмивка.
Изправи се и каза:
— Поздравления, беше… впечатляващо. Ще ми отделите ли пет минути?
— За какво?
— Ще се съгласите ли да станете втори адвокат в най-големия процес за убийство, воден някога в този щат?
2
Кейн видя как мъжът с карираната риза, който отключи вратата на апартамента си, замръзна от изумление. Видя объркването му и се запита какво си мисли този човек. Отначало беше сигурен, че мъжът е решил, че вижда собственото си отражение — все едно на вратата му беше позвънил шегобиец, вдигнал срещу него огледало в цял ръст. А после, когато осъзна, че няма огледало, потърка челото си и се отдръпна от прага, мъчейки се да проумее какво вижда. Кейн за пръв път го доближаваше толкова. Беше го наблюдавал и снимал, беше му подражавал. Сега го измери с поглед от глава до пети и остана доволен от работата си. Самият той беше облечен със същата риза като мъжа на прага. Беше боядисал косата си в същия цвят и след леко подстригване, бръснене и малко грим беше успял да докара съвсем същата форма на оредяващата коса около слепоочията. И очилата с черни рамки бяха същите. Дори сивият му панталон имаше избеляло петно на левия крачол долу, на дванайсетина сантиметра от долния ръб и на пет от вътрешния шев. Обут беше със същите боти.