Срещу входната врата на жилището имаше малък килер. Кейн отвори вратата, взе сака и кофичка със сода каустик, които беше оставил там, върна се в апартамента и отиде в банята. Ако можеше да убие мъжа и да премести тялото, щеше да свърши работата другаде, и то много по-ефективно. Обстоятелствата налагаха различен подход. Не можеше да рискува да мести тялото, дори на части. По време на петседмичното наблюдение, което беше предприел, Кейн беше виждал мъжа да излиза от апартамента си не повече от десетина пъти. Той не познаваше никого в сградата, нямаше приятели, семейство, работа и най-важното — нямаше посетители. Кейн беше сигурен, че е така. Само че в сградата и в квартала познаваха този мъж. Той поздравяваше съседи във фоайето, убиваше време с продавачки в магазини, такива работи. Бегли познанства, но въпреки това ги имаше. Затова Кейн трябваше да звучи като него, да изглежда като него и да се придържа колкото се може по-близо до ежедневието му.
С едно явно изключение. Ежедневието на този мъж щеше да се промени по невероятен начин.
Преди да се заеме с тялото му, Кейн трябваше да се заеме със своето. Отново се взря отблизо в лицето на убития.
Носът.
Носът му беше леко изкривен наляво и по-дебел от неговия. Сигурно бе счупен преди няколко години и човекът или беше без здравна застраховка, или нямаше пари, а може би и желание да го оправи.
Кейн бързо го съблече, сгъна старателно дрехите му и ги остави в дневната. Взе хавлия от банята, намокри я под крана на мивката и я изстиска. Направи същото и с една кърпа за лице.
Нави хавлията, докато не се получи стегнато руло с дебелина около осем сантиметра. Провеси кърпата върху дясната половина на лицето си, но се постара да покрие носа. Хавлиеното руло беше достатъчно дълго, за да го върже около главата си.
Кейн хвана с една ръка бравата и придърпа вратата към лицето си, докато ръбът й докосна изпъкналата част на носа му. Кърпата за лице щеше да поеме удара от острия ръб на вратата, за да не се сцепи кожата. Кейн наклони леко глава наляво и покри лявата половина на лицето си с лявата си длан. Усети как мускулите на шията му се напрягат, как натискат към лявата му длан и същевременно назад, към тила му. Така главата му нямаше да отхвърчи наляво при удара.
Кейн преброи до три, отдалечи вратата от себе си, после рязко я дръпна и ръбът й удари носа му. Главата му издържа. Носът — не. Чу изпукването на костта. Отсъди, че е строшена по звука, защото не усети нищо.
Вързаната хавлия предпази главата му от удара на вратата, а орбиталната кост — от счупване. Подобна фрактура щеше да предизвика кръвоизлив в окото и щеше да се наложи операция.
Кейн развърза хавлиеното руло, махна и кърпата за лице и ги хвърли във ваната върху краката на мъжа. Огледа се. После погледна носа на мъртвия.
Още малко. Стисна носа си от двете страни и го изви наляво. Чу хрущенето на счупените кости. Все едно бе увил в кърпа зърнена закуска и бе стиснал силно. Отново се погледна в огледалото.
Много добре. Можеше да прикрие с грим синината, която неизбежно щеше да се появи около носа и очите.
Облече костюма за химическа защита, който беше сложил в сака заедно с другите неща. Съблече мъжа във ваната. Във въздуха литна облаче бял прах, когато Кейн отвори капака на кофичката със сода каустик на прах. Беше развъртял крана за топлата вода и струята скоро достигна нетърпима температура. Кожата на мъжа се зачерви. Струйки кръв се виеха като червен дим в горещата вода. Кейн изсипа три черпака сода каустик във ваната.
Когато три четвърти от нея се напълни, той затвори кранчето. Измъкна от сака си голямо гумирано платно и покри ваната. Разпечата тиксо и с дълги парчета се зае да залепва гумираното платно за фаянса.
Кейн познаваше най-различни начини да се отърве от едно тяло, без да оставя следи. Смяташе този конкретен начин за много ефикасен. Процесът се основаваше на алкална хидролиза. Биокремацията разграждаше на клетъчно ниво кожа, мускули, тъкани и дори зъби. Сода каустик, разтворена в подходящото количество вода, разтопяваше човешко тяло за по-малко от шестнайсет часа. След това Кейн щеше да има вана, пълна с кафеникавозелена течност, която просто щеше да източи в канализацията.
Останалите зъби и кости щяха да са избелени и крехки и той лесно щеше да ги натроши с тока на обувката си. Кейн знаеше, че идеалният начин да се отървеш от смлени кости е да ги изсипеш в кутия с прах за пране. Смесваха се лесно и на никого нямаше да му хрумне да търси там.