Единственото друго нещо във ваната, за което трябваше да се погрижи, щеше да е куршумът, а него можеше да хвърли в реката.
Чиста работа, точно както обичаше той.
Доволен от направеното досега, Кейн поклати глава и излезе в тесния коридор. До входната врата имаше масичка с купчина отворена поща. Най-отгоре, с гордо набиваща се на очи червена лента върху бялата хартия, видя плика, който беше снимал няколко седмици по-рано — призовката за съдебен заседател.
3
На Сентър Стрийт, точно срещу сградата на съда, видях паркирана черна лимузина. Шофьорът стоеше на тротоара и държеше отворена задната врата. Руди Карп ме беше поканил на обяд. Бях гладен.
Шофьорът беше паркирал лимузината на три метра от павилион за хотдог, на който се мъдреше физиономията ми върху рекламно пано, закрепено за долната част на павилиона. Нямаше нужда да ми се напомня, че разликата между мен и Руди е от небето до земята. Щом се качихме в лимузината, той прие обаждане по мобилния си телефон. Шофьорът ни откара в ресторант в южната част на Парк авеню. Дори името му не можех да произнеса. Май беше френско. Руди прекрати разговора си веднага щом слязохме от лимузината, и отбеляза:
— Обожавам това място. Правят най-хубавата крем супа вишисоаз в града.
Не знаех дори какво е вишисоаз. Сигурен бях поне, че не е животно, но се престорих на всезнаещ и последвах Руди вътре.
Сервитьорът се засуети около госта си и ни настани в дъното, далече от оживените маси с клиенти за обяд. Руди седна срещу мен. Беше от ресторантите с покривки, салфетки от плат и тихо пиано, което се чуваше отнякъде.
— Харесва ми осветлението тук. Много е… атмосферно — отбеляза Руди.
Толкова „атмосферно“ беше, че се наложи да чета менюто на светлината от дисплея на мобилния си телефон. Беше на френски. Реших да си поръчам същото като Руди и толкова. Чувствах се неловко тук. Не ми допадаше да избирам от меню, в което нямаше цени до имената на ястията. Не си падах по такива места.
Сервитьорът прие поръчката ни, наля две чаши вода и се отдалечи.
— Е, да се залавяме за работа. Харесваш ми. Наблюдавам те от известно време. Имаш няколко страхотни съдебни дела през последните години. Онова на Дейвид Чайлд беше твое, нали?
Кимнах. Не обичах да говоря за старите си дела. Предпочитах тези неща да си остават между мен и клиента ми.
— Освен това си водил няколко успешни дела срещу Нюйоркската полиция. Написали сме си домашното. Голяма работа си.
От тона му заключих, че най-вероятно е наясно и каква слава ми се е носела, преди да стана адвокат. Но за живота ми като измамник се чуваха само слухове. Никой нищо не можеше да докаже и исках да си остане точно така.
— Допускам, че знаеш над кое дело работя в момента — каза Руди.
Знаех и още как. Вече почти година виждах физиономията му по новините всяка седмица.
— Представляваш Робърт Соломон, филмовата звезда. Процесът започва следващата седмица, ако не греша.
— Започва след три дни. Утре е изборът на съдебни заседатели. Бихме искали да се присъединиш към екипа. Можеш да поемеш подготовката на няколко свидетели. Според мен стилът ти на работа ще ми е от полза. Затова съм тук. Ще бъдеш втори адвокат, ще поработиш две седмици и в замяна ще получиш повече безплатна реклама, отколкото можеш да си представиш, а ние ти предлагаме хонорар от двеста хиляди долара.
Руди ми се усмихна и разкри съвършените си избелени зъби. Приличаше на собственик на сладкарница, който предлага на улично хлапе толкова шоколад, колкото може да изяде. Изглеждаше добронамерен. Но колкото по-дълго мълчах, толкова по-трудно му ставаше да задържи усмивката си.
— Като казваш „ние“, кого точно имаш предвид? Мислех, че ти командваш парада в „Карп“.
Той кимна и отговори:
— Така е, но когато се води процес за убийство срещу холивудска звезда, винаги има още един играч. Моят клиент е филмовата студия. Те ме помолиха да представлявам Боби, те плащат сметката. Какво ще кажеш, момче? Искаш ли да станеш известен адвокат?
— Не ми се ще да се набивам на очи — отговорих.
Лицето му посърна.
— Стига де, това е дело за убийство, процесът на века! Помисли си! — настоя Руди.
— Не, благодаря.
Руди не го беше очаквал. Облегна се на стола си, скръсти ръце и каза:
— Еди, всеки адвокат в града дава мило и драго, за да се докопа до масата на защитата в този процес. Знаеш го. Заради парите ли е? Какъв е проблемът?