Раздадоха им четиринайсет ключа. Истински ключове, не електронни карти. Такъв беше хотелът — някогашна внушителна сграда с близо четирийсет стаи, разположени на пет етажа. Асансьори нямаше. Охраната ги заведе на четвъртия етаж и те се разпръснаха по стаите си. Кейн се падна в четирийсет и първа стая, от дясната страна на коридора. Позабави се, докато отключваше, колкото друг заседател да стигне до вратата зад него.
Оказа се Валери. Той чу как подрънкването спира зад гърба му. Обърна се и попита:
— Валери, извинявай, но имам мигрена. Слънцето ще огрее тази стая рано сутринта и главата ще ме заболи. Имаш ли нещо против да се разменим?
Валери се усмихна, потупа Кейн по ръката и отговори:
— Не, разбира се, драги. Вземи моята стая.
Кейн пое ключа за стая трийсет и девет, усмихна се признателно и благодари на Валери, затвори зад себе си и заключи. Стаята беше малка и мръсна. Големият прозорец гледаше към корниза на долния етаж. Градината долу едва се виждаше.
Кейн метна сака си върху леглото, легна и заспа.
Силно тропане по вратата го събуди час по-късно. Той каза на охранителя, че не се чувства добре и няма да слезе за вечеря. Предпочитал да поспи. Не, нямало нужда да викат лекар.
Кейн успя да заспи отново и се събуди в един през нощта. Бодър. Отпочинал. С бистър ум.
Преоблече се, премери си температурата. Изпи още една доза антибиотици, приготви си сака, надяна ски маската и излезе през прозореца.
Строго поверително, обект на адвокатска тайна
Относно: съдебен заседател
„Народът срещу Робърт Соломон“,
Наказателен съд на Манхатън
Алек Уин
Възраст: 46 г.
Техник, специалист по климатична техника, в момента безработен. Неженен. Републиканец. Нестабилно финансово положение, но свързва двата края. Ограничени социални контакти. Единак. Запален по лов, риболов, каяк. Разрешително за огнестрелно оръжие в щатите Ню Йорк и Вирджиния. Собственик на три пушки — две, закупени в Ню Йорк, една във Вирджиния. Едната е за лов на едър дивеч. Интересите му в интернет са към „Фокс Нюз“, Доналд Тръмп, Републиканската партия, екстремна порнография и различни американски военни уебсайтове. Не е служил в армията.
Вероятност да гласува „невинен“: 20%.
48
Хари веднага ми даде отсрочка. Прайър не възрази. Разполагах с време до сутринта да се подготвя. Когато залата се изпразни, останахме само аз, Арнолд и Боби. Холтън, чиято частна фирма имаше договор с кантора „Карп“, заяви, че ще остане като охрана на Боби. Уверих се, че е уредил с Карп хората му да го охраняват до края на седмицата. След това щеше да им плаща сам. Уговорката устройваше Руди — Боби поне щеше да е в безопасност, преди да го осъдят на доживотен затвор. В коридора чакаха петима бодигардове, готови да придружат Боби до вкъщи заедно с Холтън.
— Къде си се настанил? — попитах.
— В Мидтаун. Стара къща. Спокоен и хубав квартал. На горния етаж има дори стара паник стая с голяма стоманена врата. Руди нае мястото. Платил е до края на месеца. Кажи ми, още ли мислиш, че имаме шанс? — попита Боби.
Денят беше дълъг и вече си личеше, че е изморен. Можех да му кажа истината, но тя нямаше да му помогне. Инстинктът ми подсказваше, че има вероятност да заловим истинския убиец. Пред Дилейни трябваше да изглеждам сигурен в това, но дълбоко в себе си се съмнявах. Това дело все още разчиташе на късмета.
— Наистина мисля, че имаме шанс. Ще знам повече утре. Според мен Ариела и Карл са станали жертва на някаква извратена игра. Намерението на убиеца е било да натопи теб. Още не знам причината. Нито как точно го е направил. Трябва да се прибера да помисля. Утре ще ми кажеш къде си бил в нощта на убийствата — отсякох.
— Вече ти казах: не мога да си спомня! Божичко, ще ми се да знаех — отговори той.
Говореше, забол поглед в пода.
Лъжеше. Арнолд също забеляза.
— Боби, нямаш никакъв избор. Трябва да ми кажеш — настоях.
Боби поклати глава.
— Вече ти казах, не помня.
— Да се надяваме, че паметта ти ще се избистри до сутринта. Заседателите ще искат да знаят къде си бил и ако не можеш да им обясниш, ще загазиш — предупредих го аз.