Не съм сигурна как и кога си бе отишла. Просто в един миг осъзнах, че вече я няма. Не е тук. Седях на леглото, съвсем тиха, напълно щастлива. Чувствах странното усещане на кръвта си, която отново поемаше по своя път, и на сърцето си, което отново започваше да бие, но само за мен. Докосвайки белега, моята сестра го бе съживила; сега той постепенно изстиваше, докато не се изравни по температура с останалата част от тялото ми.
Тя бе дошла и си бе отишла. Нямаше да я видя отново от тази страна на гроба. Моят живот си бе само мой.
Шадоу бе заспал в куфара. Протегнах ръка да го погаля. Той отвори едно безучастно зелено око, погледна ме за миг и отново го затвори.