— А, Влад, чудех се ти как така си намерил… — подхвана непринудено след малко, но синът му го спря с въздишка.
— За мен беше лесно. Явно мама все пак е била поне малко истинска вещица. Но не ми разрешиха да ти кажа. Много са ти слабички уменията — неясни видения някакви.
— Можеше поне да намекнеш — намуси се Алекс. — Всяка сутрин, като се събуждах, първото, което виждах, беше тази капандура. А дори не съм опитвал да я отворя. Мислех, че води на покрива.
— Предполагам — Влад виновно чоплеше ноктите си. — Съжалявам, тате.
Александър махна с ръка и се зае да забърсва с ръкав табелката „Регионален пазител на портала“, която гордо блещукаше на ревера му.