3.
По мотиви от древна чешка легенда,
записана през 1858 г. в Коуржинска област, Средна Чехия
Майка ми, мир на праха й, била племенница на кралицата на Унгария. И глупачка като повечето жени. Напуснала посреднощ разкошния си дом в Естергом и потеглила към дивите планини на Бохемия заедно с последния голтак на Коуржинска област. Съкровищата на баща ми, дано се пържи в ада, се изчерпвали с порутен замък на брега на Сазава, няколко расови жребци за разплод и умение да свири на флейта. От него наследих само замъка и името Милохнев, което дълбоко презирам.
За приятелите си съм Ищван. За жените най-често „Ищ-ван-ко-о“, с онова сладникаво-глезено разтягане, с което обикновено удостояват красивите мъже. Защото от майка си съм наследил чифт кобалтовосини очи и черни като греха къдрици. И пак от нейния род — о, каква кралска щедрост — внушителна фигура и неизчерпаем чар. Към това прилагам младост и общи братовчеди с краля на Унгария. Когато обявих, че ще се женя за наследницата на Коморни Храдек, всички в пивницата на Леско единогласно признаха, че съм се изтъргувал добре.
Сгодих се за Берта, когато тя беше едва на единадесет, но още тогава обещаваше да израсне като най-грозното и злонравно изчадие с фуста под праведното небе. Достатъчно беше да целуна без видимо отвращение оплесканата й с нещо лепкаво ръка и ясно да заявя, че съм очарован. Свинските й очички блеснаха, гушите й се разтресоха от задоволство, тя зяпна и стоя така през цялото време, докато с баща й обсъждахме подробностите от предбрачния договор. С радост узнах, че освен най-богатото имение на Бохемия той си има плодородни земи на юг, цяла търговска улица в Прага, дузина мелници и една-едничка скъпоценна наследница. Липсват му само вековен замък и височайши роднини, така че уредихме щастливото събитие почти без да си мръдна пръста. Но предвид младостта на невестата и за жалост доброто здраве на родителя, отложихме сватбата с няколко години.
Насладих се на тези години. Пътувах по море, видях земите на митичния шах Саладдин, пояздих из красиви страни, пирувах на царски трапези, а веселбата носеше гръмкото име „поход под знака и в прослава на Кръста господен“. Водач беше храбрият ми чичо Андреаш ІІ Унгарски и това ми отреждаше почетно място в устройваните забави. Възползвах се, и още как! Най-лошото, което помрачи тези четири блажени години, бе краткотрайна морска болест, едри колкото врабчета божигробски комари и драскотина от мечи нокти, получена по време на лов. Видях и опитах от всичко. Готов съм да се преобразя в шишкав и благочестив земевладелец.
Бертиният баща настоя да направим сватбата тук, в замъка Дуб, вместо в просторната му, ухаеща на препечен хляб лятна вила, от другата страна на реката. Заплашително разкривените, зеленясали стени в древния дом на Милохневи извикват у него задушаващи пристъпи на възхищение. Решил съм да му предложа размяна. Дори кратък престой в Дуб ще разяде дробовете и костите му и ще ускори моето пълноправно забогатяване — замъкът ми дължи поне тази услуга.
Няколко дни аз и моят единствен слуга Куция Иржи плевихме пророслите между гладките камъни буренаци, за да придадем не толкова окаян вид на двора и крепостната стена. Дори изловихме повечето змиорки в рова и смазахме веригите на подвижния мост, а над портите увесихме току-що изпрано знаме с родовия ми герб. Разбира се, цялата нощ преди сватбата валя из ведро и днес краката на гостите ми жвакаха хорово в тинята под наредените в правоъгълник маси. Слава богу, поне небето е чисто. Иначе всички благородници на околията щяха да се уверят, че трапезарията на замъка ми е по-кална и мокра от двора.
В подножието на замъка празникът бе в разгара си. Селяните седяха около бъчвите с пиво, направо върху влажната трева. И пивото, и каруците с наденички, и ореховите пити, всичко за угощението, освен желираните змиорки, бе дар от бащата на младоженката. Напомних си, че за последен път търпя унижението друг да плаща разноските ми, и ми стана по-леко. Повдигнах чашата си и се усмихнах на кльощавия отец Урбан, без да давам ухо за страховитото мляскане на Берта.
През четирите години Берта се е променила доста: снагата й се е удвоила, гушите й са се утроили, а лицето й е украсено от гъсти и лъскави мустаци. Сега тя е напълно способна да оцени какво си купува — очичките й ме следят постоянно, мустаците й помръдват закачливо, миглите й старателно пърхат, за да затвърдят властта й над мене. Сред камарите бледосиня коприна и тюл приличаше на скрит в пухкаво облаче тлъст лешояд. Венецът й от рози бе леко килнат, под него като белезникави коренчета стърчаха кичури от безцветната й коса. Между диплите на шията й боязливо блещукаха множество дребни перли. От време на време тя несъзнателно ги докосваше и част от мъничетата вече се давеха в пуешка мас.