Третата Изолда — Белоръката — за която Тристан се жени компромисно, се появява в кризисен момент от живота на героя. Впоследствие сама задълбочава кризата и я довежда до фаталната развръзка. Несподелената любов на Изолда Белоръката прераства в омраза. Така персонажът олицетворява две сили — непредсказуемите обрати на любовта и смъртта.
Трите Изолди обединяват в едно символично цяло три основни функции — изцелителна, любовна, унищожителна. Как да си обясним решението на разказвачите да обвържат тези три функции и да ги поверят на различни героини с едно и също име? Подобен избор с положителност не е случаен. Дълбокият му смисъл е заложен в онзи пласт на човешката душевност, където от един извор бликат Биос, Ерос и Танатос.
Освен смислова самостоятелност между елементите на триадата съществува и смислова йерархия. Триадата се изгражда около една централна фигура. Останалите две я допълват с подобни или противоположни значения. В случая с трите Изолди централната роля безспорно изпълнява Изолда Русокосата. Пренебрегвайки нюансите, стигаме и до едно аритметично определение за всяка от трите Изолди. Опростените равенства разкриват основните акценти, а не детайлите: Изолда Русокосата = любовно чувство плюс спасително изцеление; Изолда кралицата майка = спасително изцеление минус любовно чувство; Изолда Белоръката = любовно чувство минус изцеление. Двата елемента от втората част на уравнението дефинират неизменно всеки от персонажите, но не позволяват в него да видим характер. Характер притежава единствено Изолда Русокосата, но в качеството си на героиня на роман, а не на член на триада.
Критерий за обединяване в триада може да бъде не само името на персонажите. По-важно е да доловим смисъла на отделните елементи на триадата. На базата на смисловата натовареност за триада можем да считаме и друга група персонажи — Тристан, племенника на Марк, Тристан Джуджето и Хюсден12, кучето на Тристан. Тук основната фигура в триадата е Тристан, наречен от Томас „Влюбения“, за да се разграничава от Тристан Джуджето. Две качества на Тристан излизат на преден план — любовното чувство и героизмът. Тристан дава не едно доказателство за своя героизъм: побеждава Морхолт, побеждава дракона, опустошаващ Ирландия, убива Естут Надменни, похитил любимата на Тристан Джуджето. Със своите подвизи Тристан защитава каузата на други, включително и на цели общности. Обратната страна на неговите победи са смъртоносните рани, нанесени му с отровно оръжие. Тогава само Изолда може да го спаси. Смисълът на тези повтарящи се ситуации е ясен: победата над другите утвърждава Тристан като герой и в същото време го прави уязвим и го поставя в пълна зависимост от неговата любима. Тук героизмът и любовта като жизнена нужда от другия са неразривно свързани.
При Тристан Джуджето наблюдаваме обратното: той е безупречен рицар и чувствата му към любимата дама са в унисон с куртоазния идеал. Но Тристан Джуджето не е герой. Тъкмо затова той търси другия — Тристан Влюбения, който може да освободи неговата любима. Прозвището на персонажа — Джуджето — не идва от физическия му ръст. Напротив, Томас го описва като добре сложен и красив мъж. Тристан е Джудже, защото страда от воинска недостатъчност и не може сам да отстоява сърдечното си завоевание.
Третата фигура от тази триада е кучето Хюсден. В романа на Берул и в двете версии на Любовта на Тристан откриваме редица черти, с които животното се явява символичен двойник на своя господар. Берул посвещава на Хюсден цял епизод, който на пръв поглед е отклонение от повествователната линия, по при по-внимателен прочит внася в нея важни акценти. Епизодът с Хюсден следва бягството на героите в Моройската гора. В отсъствието на своя господар кучето отказва храна и не допуска никой от хората на Марк да го доближи. Така решават, че е побесняло и го пускат на свобода, за да се отърват от него. Траекторията на бягащото куче е точно повторение на пътя, по който са водили Тристан от двореца до кладата. Кучето скача и от параклиса на високия морски бряг. Подобно на Тристан и то остава невредимо. После навлиза в гората и с радостен лай отива при своя господар. Тристан ще го научи да ловува без да лае така, както и той трябва да пази пълна тишина, за да не привлича хората на Марк. По-късно, на раздяла с Тристан, Изолда задържа кучето, за да й напомня то за любимия. В Лудостта на Тристан (Берн) кучето незабавно разпознава своя господар зад силно променения му външен вид. Така и Изолда разбира кой стои пред нея.
12
Така се казва кучето на Тристан в романа на Берул и в двете версии на