Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Колективният образ на тримата барони е далечен отзвук от стар мит. Такова е мнението на Роджър Ш. Лумис, който вижда в тях приемници на тримата великани от уелския разказ от X век. Там героят Дрист се сражава с тях, за да освободи принцесата на Хебридските острови15. Въпросните великани също са троица без индивидуализирани съставки.

В контекста на литературните творби за Тристан и Изолда троицата се явява избледняла реплика на триадата. Тя допринася за равновесието на силите в организацията на действието. В случая бароните се противопоставят на влюбените. Всеки път, когато Тристан и Изолда се сдобряват с Марк, бароните се заемат да ги скарат. Като сила на отрицанието бароните са обърнати изцяло навън. Между тримата няма вътрешно съперничество.

Ето как персонажите от троицата и от триадите свидетелстват за по-стар митичен субстрат във фабулата на романа. Тези далечни седименти се проявяват в повествованието посредством техника, която напомня за изразните средства в комиксите. Подобно на художниците на комикси, които изобразяват жеста или движението като наслагват многократно една до друга почти същата фигура, старите разказвачи множат фигурите на двойниците или на дубликатите, за да подскажат определено развитие на смисъла, а дори и за да подчертават резки смислови обрати. Понякога вникването в отживелиците позволява да разберем по-добре модерността.

Зад мултипликацията като изразно средство се крият и по-дълбоки намерения. Първите автори на романи вече са знаели нещо, което днес гръмко огласяваме със самочувствие на откриватели: човешката идентичност е множествена, променяща се и делима. Доколкото старите разкази не прекрачват прага на индивидуалното, доколкото техните персонажи са по-скоро носители на общи ценности, отколкото характери с вътрешен мир, троиците и триадите в тях са средство за изобразяване на многоликата човешка природа.

За сметка на това тристранните отношения, протичащи в рамките на любовния триъгълник, разкриват нови перспективи за изследване на човешката душевност в една по-близка до реалността социална среда. Преходът от троицата през триадата към триъгълника свидетелства за еволюцията на литературата, настъпила с появата на романа: типологията отстъпва място на психологията. Разбира се, тази тенденция няма да бъде нито линейна, нито еднопосочна. Но по каквито и пътища да поемат бъдещите разказвачи, романът вече е открил нова територия за изобразяване на човешките страсти в сблъсъка им със социалните норми. Романите за Тристан и Изолда очертават ярко тази нова територия.

Видяхме как страстта на Тристан и Изолда се ражда от въздействието на свръхестествена сила. Впоследствие свръхестественото отпада. Остава свободната воля на влюбените. Тя ще определя техните действия — неизменно преодоляващи всички препятствия. Ала любовта не се свежда само до волеви действия и до желанието за близост до любимото същество. Любовното чувство обсебва въображението, парализира волята и ражда халюцинации, откъсващи влюбения от реалността. Но реалността не остава безучастна. Реалността, това са другите. Те произнасят своята присъда над любовта, която ги е пренебрегнала. Накрая любовта губи битката с реалността. И намира последно убежище в поезията. Там митът за Тристан и Изолда пребивава трайно, обогатяван, преобразяван, приеман с нови очи от епохи, общности и индивиди.

Стоян Атанасов

Берул Роман за Тристан 16

……………………………17 че да не будят подозрение… И чуйте с колко прямота на своя мил говори тя: [4] — Ах, Боже Господи, защо извикахте ме тук, и то по тъмно? Туй ме злепоставя. —         И тя се мъчи да сподавя [8] сълзите си…… …………………………… — За Бога, рицарю Тристан, [16] Недейте иска и друг път с вас да се срещам в този кът. Навярно кралят мисли, че към вас страст луда ме влече. [20] Държа, ей Богу, на честта си, на своя мъж девствеността си отдадох и ако веднъж изневеря му със друг мъж, [24] то нека Господ ме убие18. Ако измамниците19 — тия, които храбро защитихте срещу Морхолт (и го убихте), — [28] разпространяват днес мълвата,