Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

че сме любовници, вината естествено не е във вас. Всесилни Боже, как тъй аз [32] бих името си поругала и бих се другиму отдала! По-скоро нека в жар изтлее плътта ми, вятър да отвее [36] праха ми, вместо да споделя друг някой моята постеля. Но кралят явно се съмнява и затова ме унизява. [40] А според Соломон не бива един злосторник да укриваш, че и той би ти отговорил с омраза20. Подлеците в двора… [44] …………………………… …………………………… …………………………… ……… нормално би било [48] да ни избягват те, ей Богу. Изглежда мъчеше ви много това, че бяхте в бой ранен от моя вуйчо21. Всеки ден [52] отнасях се към вас грижовно. Приятелство, не страст любовна нас ни обвързва оттогава. Защо това ги възмущава? [56] Те искат да ме опетнят и мислят, че по този път ще идат в рая въжделен. Тристан, не искайте от мен [60] такива срещи: аз от тях изпитвам неизменно страх. Да тръгвам ще е по-добре, че ако кралят разбере, [64] той, без да се замисли даже, безмилостно ще ме накаже; не мисля, че е в мен самата за случилото се вината. [68] Не знае моят мъж, че аз заради него22 тача вас, че много сте ми мил, защото и вие сте от потеклото [72] на краля… Спомням си, че мама изпитваше любов голяма към майката и към бащата на татко. Иначе жената [76] как своя мъж ще убеди, че го обича? Заради съпруга си аз теб обичам, но на немилост се обричам. [80] Наистина… Не е виновен той… Придворни подлеци целят нас двамата да опетнят. [84] Нали сам виждате, Тристан, че кралят е човек разбран23: в какво ще ни заподозре, щом ние се държим добре? [88] И най-добрият би могло да се склони да върши зло. Дори и моят мил съпруг… Ах, стига съм стояла тук! [92] — Госпожо, исках тази среща, та моята молба гореща да чуете. Недейте бърза: със вас приятелство ме свърза. [96]         В държанието й личало, че тя е вече подразбрала, че Марк подслушва ги, обаче Тристан не трепнал от това, че [100] следят ги… — Ех, съдба проклета! — възкликнал той. — Бе ми отнета възможността за срещи с вас, Изолда! Всеки ден и час [104] напразно търся ви. Не знам дали си спомняте, Мадам, за клетника, забравен в ада на мъката си. Днес той страда [108] и пита се какво ще стане с нас, ако кралят обладан е от лоши мисли. Ще умра от мъка… [112] Мадам,… Дано… …………………………… …………………………… и кралят [116] да се огражда с хора верни, а не с коварни, лицемерни съветници… На тях дължим това, че ще се разделим… [120] Те, те ще ни почернят дните… Сега на Корнуел лъжците ликуват и ни се надсмиват и злобата си не прикриват. [124] Заради тези долни хора Марк иска да напусна двора. Какви несгоди и злини той с брака си ми причини! [128] Едва ли ще го разбере!… Да ме обесят по-добре, а не да бъда ваш любовник! Измамниците са виновни, [132] за да ме мрази кралят. Как да му го обясня? Той пак доверие ще има в тях. Те вцепениха се от страх, [136] когато се яви при нас Морхолт. Аз вуйчо си тогаз видях потресен, грабнах меча и неприятеля далече [140] прогоних след неравен бой24. Защо ли довери се той на тези подлеци проклети, на пъклените им съвети? [144] Това измъчва ме ужасно. Нима на Марк не му е ясно, че в грях заради тях изпада?

20

Ст. 44: Старозаветната книга Притчи Соломонови не съдържа подобна мисъл. Средновековните писатели често приписват на авторитети свои собствени мисли или крилати фрази.

21

Ст. 52: Става дума за исполина Морхолт, вуйчо на Изолда. Тристан го побеждава и убива. Така слага край на кръвния данък, който Ирландия е изисквала периодично от Корнуел.

22

Ст. 70: Берул използва израза „por lui“, който означава както „заради него“, така и „вместо него“. Още един пример за целенасочените двусмислици на Изолда.

23

Ст. 86: „Разбран“ в случая е превод на „cortois“ (куртоазен). Изолда приписва на Марк куртоазна етика, която в действителност не е определяща за поведението на краля. Любовта между Тристан и Изолда се доближава повече до куртоазната (fin’amor), доколкото е извънбрачна. Ала за разлика от куртоазната любов, която е въпрос на личен избор, Тристан и Изолда са подвластни на магия (любовното биле).

24

Ст. 141: Според Айлхарт фон Оберг двубоят срещу Морхолт става на остров и се наблюдава отдалече от корнуелци. Тристан убива своя противник, а върхът на меча му се отчупва и остава в черепа на убития. Преди това обаче Морхолт е пронизал с отровното си копие Тристан. Раната се оказва неизлечима, докато с нея не се заемат Изолда, кралицата на Ирландия, и нейната дъщеря Изолда Русокосата, бъдещата съпруга на Марк.