Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Защо той не приготви клада, [148]
та в огъня, без колебание,
да вляза аз за изпитание25?
Ако от моя плащ дори
едничка нишка изгори, [152]
то нека бъда овъглен!
Но аз съм твърдо убеден,
че в двора няма кой със мен
да мери сила в този ден. [156]
Мадам, нима не ще склоните
сега над мен да се смилите?
Изолда, жалост проявете,
пред Марк за мен се застъпете. [160]
Та аз дойдох при моя крал
като най-ревностен васал.
— За вас пред краля да говоря?
Не, сир, не мога да го сторя, [164]
когато в Марк бушува яд.
Пък и за мене този свят
е скъп: не бива да хитрувам
пред Марк. Не искам да рискувам. [168]
Какво яда му ще възпира,
след като той ни подозира
не без известно основание?
Че как да упражня влияние [172]
над него? Аз живея в двора
сама сред неговите хора.
В действителност заради мене
тук достъпът ви забранен е [176]
и Марк далече ви прокуди.
Сега той би ме взел за луда,
река ли да ви защитя…
Та как ще го разубедя? [180]
Не, сир, не мога го направи.
Ако яда си Марк сподави,
и аз щастлива бих била!
Но, драги мой, как бих могла [184]
да се спася от смърт най-страшна
ако за срещата сегашна
узнае кралят? Та нали
без жал ще ме изпепели!… [188]
Дали, когато тук сте слязъл,
не ви е някой забелязал?
Аз тръгвам, въпреки че зная,
че сън спокоен и до края [192]
на дните си не ще намеря.
Тристан, аз цялата треперя,
обзета съм от адски страх.
Предълго тук се задържах… [196]
Тя тръгва си, ала Тристан,
от смут неистов обладан,
й казва: — Милост проявете
и още малко останете. [200]
А Бог, закрилникът човешки,
дано прости ни всички грешки!
        Изолда, дайте ми съвет…
Кого, освен вас, занапред [204]
ще трогне моята тъга?
Лишен от средства, отсега
как бих живял? При Марк идете
и се за мене застъпете. [208]
Аз зная своята цена,
Мадам. В която и страна
да ида, всеки местен крал
подслон веднага би ми дал. [212]
Кълна се (Господ ме убил!),
че Марк не би ви възразил.
Откаже ли, ще се проклина,
преди да мине и година, [216]
и колкото той сам тежи,
във злато ще ми заплати26.
Очаквам вашата подкрепа!
— Тристан, каква молба нелепа! [220]
Не само че абсурдна тя е,
но и фатален край вещае…
В мен кралят явно се съмнява,
със право или не. Тогава, [224]
всевишни и всеславни Боже,
щом заговоря го, той може
да схване моето внимание
към вас като едно признание [228]
за ставащото между нас.
Не от скъперничество аз
не се решавам да го сторя:
съвсем открито ви говоря. [232]
        Изолда тръгва, а Тристан,
отчаян и в сълзи облян,
обляга се върху чешмата
и си оплаква самотата: [236]
        „Ех, Боже, ех, свети Еврул27,
кой на небето би ме чул?
Не съм и мислил, че дотам
ще стигна: да живея сам [240]
с наставника си Говернал28 —
без меч, без кон, ни пил, ни ял.
Човек, когато е лишен
от средства, той не е ценѐн. [244]
И в друго кралство да живея,
и там от страх ще онемея
пред някой рицар, ако той
предложи ми да водим бой. [248]
Човек без средства е без глас.
Обречен съм да страдам аз
от тежката си орисия.
Как, вуйчо, вярваш на ония, [252]
които пуснаха мълвата,
че аз подмамвам ти жената.
Да сторя лудост чак такава!…
Не, явно те не ме познават.“ [256]
……………………………
Марк, сгушен на едно дърво,
когато всичко туй видял,
разкаял се и не можал [260]
сълзите си да задържи.
Как няма да се натъжи!
……………………………
…………………………… [264]
Марк мислел, с болка на сърцето:
„Уви, излъга ме джуджето!
Защо ли му се доверих
и на това дърво се скрих? [268]
За смях и срам аз щях да стана…
Ще види то, като го хвана:
с главата си ще заплати,
щом племенника клевети. [272]
За жалост, колко глупав бях!
        Кралицата възневидях
зарад едно джудже лъжливо!
На клада ще го хвърля живо. [276]
Какво, че по-жесток бих бил
от Константин!… Той наредил
да се кастрира Сегосон,
защото плътският нагон [280]
го бил завлякъл при жена му.
А нека си припомним само,
че всеки почит й отдавал,
че Константин я обожавал [284]
и всъщност с пълно основание
му отредил туй наказание29.“
        Тристан си тръгнал. Кралят слязъл
в миг от дървото и си казал, [288]
засрамен, гузен, че престава
на други да се доверява,
че за да си спаси честта
и на жена си доблестта, [292]
ще трябва туй джудже лъжливо
възмездие най-справедливо
да понесе в най-кратък срок…
На всички да е за урок! [296]
От чутото разубеден,
и на Тристан от този ден
ще вярва, в кралските покои30
дори ще има достъп той. [300]
        „В едно съм сигурен сега:
не би приключила така,
една любовна тайна среща.
С прегръдка страстна и гореща [304]
те щяха да се разделят.
Сам уверих се, че грехът
не им е завладял душите…
Защо повярвах на лъжците? [308]
Ей, Богу, срам ме хваща чак!
Единствено един глупак
тъй лесно би се доверил.
Ако навреме бях решил [312]
да видя как стоят нещата,
не бих си блъскал днес главата.
Тристан от утре получава
това, което заслужава — [316]
отворен му е моят дом.
И тук ще си остане, щом
не е грях сторил спрямо мен.“