Выбрать главу
        Тук реч ще стане за Фросен, [320] джуджето гърбаво, което посред нощ, гледайки небето, Венера в Орион видяло. По небосклона то следяло31 [324] кога сближават се звездите и заключавало дали те добро вещаят или зло. И хороскопи то могло [328] да прави… Но си проявило коварството, като решило с лъжа и Марк да изиграе с риск най-горчиво да се кае. [332] Ала звездите помирение вещаели… От озлобление Фросен внезапно бил обзет. Разбирайки, че занапред [336] Марк сили няма да пести и тежко ще му отмъсти, Фросен, изплашен, блед, унил, в Уелс избягал и се скрил, [340] но Марк се врекъл да узнае измамникът в коя страна е. Изолда, бледна, премаляла, в покоите си се прибрала [344] с вид тъй потиснат, натъжен, че компаньонката Бранжиен помислила, че има нещо непоносимо и зловещо, [348] което карало да страда възпитаницата й млада. Изолда й се доверила: — Ах, чуйте, компаньонке мила, [352] каква беда! Не зная кой издал ни е пред Марк и той се беше качил на дървото край извора… Той бе, защото, [356] повярвайте ми, аз самата видях лика му във водата. Започнах аз да се преструвам, срещу Тристан да негодувам, [360] упреквах го с подправен глас за тази среща в този час… А той помоли ме накрая на краля да се постарая [364] да обясня, че ни ревнува напразно, че не съществува причина Марк да се тревожи, и да го убедя, че може [368] да стигнат и до помирение. Но аз отхвърлих с възмущение молбата и го уверих, че с него в бъдеще не бих [372] отишла на подобни срещи. То бяха и молби горещи, и жални стонове превзети… За нищо Марк не се досети. [376]         Тогаз Бранжиен с глас отзивчив й рекла: — Бог е милостив, Изолда. Чудо е направил32 и от беда ви е избавил, [380] щом като Марк ви е видял, но тайната не е разбрал. Закриля Бог добрите хора
вернуться

31

Ст. 324: През Средновековието между астрологията и астрономията няма ясна разграничителна линия. И на двете се гледа като на полезни науки, въпреки спекулативния им характер.

вернуться

32

Ст. 379: Според Берул влюбените и всички, които са на тяхна страна, тълкуват лъжите, измамните външности и подвизите в името на любовта като проява на Божията благодат. Подобна злоупотреба е в очевидно противоречие с християнската нравственост, която осъжда безусловно прелюбодеянието и лъжата.