Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        Тристан отишъл да говори [384] с наставника си Говернал, пред него всичко си признал, а Говернал благодарил на Бог, че тъй добър е бил. [388] Но Марк не знаел где могло да е джуджето… Ново зло задавало се за Тристан.

Щом при жена си Марк припрян [392] дошъл, тя рекла му: „За Бога, къде сте бил? Каква тревога ви води в този късен час? — С един въпрос дойдох при вас, [396] кралице, искрена бъдете и истината ми кажете! — Да знам, че ще умра, аз пак ще кажа истината. Как [400] да ви излъжа бих могла? — Признайте си, че сте била със племенника ми наскоро. — О, да, кралю, ей там под бора, [404] край извора току-що бяхме, говорихме и се разбрахме с Тристан по някои неща. Кралю, приела бих смъртта, [408] ако се в мене усъмните. Беда ще е да си внушите, че мога аз, една кралица, да тръгна с някакъв си рицар. [412] Туй подозрение, ей Богу, измъчва ме, кралю, тъй много!… Как да постъпя аз, горката, освен да заглуша мълвата, [416] залагайки на свойта чест. Тристан извика ме нощес (не знаех по каква причина) под бора в близката градина. [420] И аз, кралю, отидох там… Та той, доколкото аз знам, помогна с мен да се сгодите, затуй напук на подлеците [424] аз го ценя над всеки друг. Но вие, сир, сте мой съпруг! Без основание Тристан от някой е заподозрян. [428] Той ви е племенник и аз обичам го заради вас. Повярвахте в една измама и той видя, че явно няма [432] друг път освен далеч да иде. Тристан поиска да ме види със искреното намерение чрез мене с вас до помирение [436] да стигне. Не приех молбата и възмутена го отпратих. За него изходът един е: за друго кралство да замине, [440] че скъпо може да ми струва да съм посредник помежду ви. Самата истина в това е, сир… Да умра, ако лъжа е! [444] Той тръгна. Ще отиде май в далечен отвъдморски край. Помоли да му дам пари за наема33, но аз дори [448] не го изслушах: не склоних и мигом се отдалечих. Кралю, главата ми вземете, ако ви лъжа. Разберете, [452] че нищо, нищо не съм скрила. Аз и дълга му бих платила, ала от вас изпитвам страх. Заради клюки не посмях [456] и пет безанта да му дам. Оттук той тръгва беден, сам… От Бог да е благословен!         И Марк бил вече убеден [460] след случилото се в нощта, че истината казва тя. Обсипал я с безброй целувки и се зарекъл, без преструвки, [464] на клюки да не се поддава: каквото искат, туй да правят. Дори голям брой вещи скъпи той на Тристан щял да отстъпи. [468] И Марк тогава си признал, че от джуджето бил разбрал за срещата, че бил се крил и разговора проследил. [472] — А, значи бил сте спотаен на бора? — И в свети Мартен кълна се, че от туй дърво аз чух съвсем добре какво [476] си казахте. Чух как Тристан говори за онази бран, в която влезе зарад мен. Почувствах се така смутен, [480] че щях да падна на земята. Щом споменахте теглилата, които е понесъл той, след като във неравен бой [484] бил злият дракон умъртвен, щом чух как той бил изцерен и как сега не се смилихте и му молбата отклонихте, [488] държейки го на разстояние,