Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

ако с Изолда се сберат и връзката си издадат.         Ден преди туй при лов Тристан в крака ранен бил от глиган, [720] превръзката му през нощта разхлабила се и кръвта не спирала и го боляло. Джуджето знак на краля дало [724] и те, при пълна тишина, излезли. Вътре — тъмнина: ни свещ, ни лампа… И тогава Тристан с лудешки порив става [728] (Защо ли? Да го пази Бог!) и при кралицата с отскок отива… Раната, уви, започва много да кърви, [732] петна оставя по леглото, но той не вижда ги, защото обзет е от любовна страст. А пък джуджето в този час [736] луната вещо наблюдава и вижда точно какво става в леглото, потреперва даже и втурва се на Марк да каже: [740] — В леглото са сега. Вървете! Ако не са, ме обесете!         Там и бароните проклети довтасали. Тристан усетил, [744] че кралят влиза, скочил пак, но от ранения му крак кръв капнала върху брашното. Защо Изолда от леглото [748] чаршафите не бе свалила! Ех, ако бе съобразила, не би ги сполетяло зло. А само чудо би могло [752] да ги предпази от бедата.         Марк приближава до леглата, а по петите му със свещи върви Фросен. Тристан се сеща [756] как в този случай да хитрува, как на заспал да се преструва и почва да похърква даже. Единствен на Изолда пажът — [760] Перинис36 — там все още спял. Съглежда смаяният крал червени капки по брашното и по чаршафите в леглото. [764] От гняв неистов завладян, той се заканва на Тристан. Бароните пък изотзад налитат на Тристан със яд [768] и завист37, че при всеки бой излизал победител той. Те и кралицата поставят на тясно — всички й отправят [772] най-остри думи и обиди, заплашват я, че ще отиде за греховете си на съд. Щом забелязва, че кракът [776] кърви, Марк казва: — Ето как самият ти остави знак за долното си прегрешение. За него няма извинение. [780] Ще бъдеш изгорен веднага щом съмне — няма да отлагам.         Тристан го моли: — Сир, бъдете по-милостив и ни простете! [784]         Но го прекъсват подлеците: — Сир, трябва да му отмъстите! — Ах, мили вуйчо, виждам аз, че стигнах до фатален час. [788] На тези негодяи знам какъв урок, кралю, да дам, но няма как пред вас. Правете сега със мен каквото щете. [792] Но моля да благоволите кралицата да пощадите. Кой в двора би се осмелил, след като мен е обвинил [796] в любовна връзка със жена ви, насреща ми да се изправи? Когато спор се появява, той най-добре се с меч решава? [800] Затуй, кралю благочестив, бъдете с нея милостив.         Бароните, от гняв обзети, Изолда и Тристан с въжета [804] завързват. Ех, ако той беше предвидил всичко туй, не щеше в ръцете им да се остави, та ако ще да го направи [808] Марк на парчета след това. Щом няма съд, то за каква законност тук ще се говори? Кой с него дръзнал би да спори, [812] не чрез словесно омерзение, а с меч. Та той от уважение и дълг към Марк, към своя крал, нарочно бе се въздържал [816] от необмислено деяние. А в друг момент, без колебание бароните би сам убил: не би ги даже Марк спасил. [820] Ако сам беше ги осъдил, друг щеше изходът да бъде.         В града разнася се мълвата, че хванати били в палата [824] Изолда и Тристан, и даже Марк щял със смърт да ги накаже. И благородници почтени, и хора най-обикновени [828] се вайкат, плачат и тревожно споделят: «Не, не е възможно

36

Ст. 761: Перинис е паж на Изолда още от времето, когато тя живее в ирландския двор. Впоследствие убива горския пазач, който шпионира влюбените по време на тяхна тайна среща.

37

Ст. 769: Тук проличава истинската причина за омразата на тримата барони към Тристан. Привидно те са загрижени за кралската чест, в действителност ревнуват героя Тристан, след като не са се осмелили да излязат срещу Морхолт в защита на своята родина.