Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

да сторят те такова нещо.
Уви, негодници зловещи [832]
приготвили са тоз капан,
за тебе, доблестни Тристан,
за да посрамят твойто име.
Изолда, в кой ли край днес има [836]
от теб по-честна, по-почтена,
по-благородна, по-ценена?
Джудже, ти нямаш оправдание
за срамното си злодеяние. [840]
Комуто му се удаде
в сърцето да те прободе
и не го стори, му се пада
да бъде изгорен на клада. [844]
Тристан, наш рицарю любим,
да знаеш колко ще скърбим,
ако Марк днеска, не дай, Боже,
присъда смъртна ти наложи. [848]
Ще помним вечно, че когато
Морхолт ни вземаше децата,
бароните ни онемяха
от страх и даже не посмяха [852]
да му се противопоставят,
А ти сами не ни остави
и победи го в тоз дуел,
за да избавиш Корнуел. [856]
Той с копието те рани
и щеше да ти причини
без малко смърт… Не ще забравим
това и краля ще заставим [860]
теб и Изолда да помилва.»
        Брожението се засилва,
в двореца хората нахлуват,
но смут неизразим бушува [864]
на яростния крал в душата.
Не смее никой от палата
при толкоз явно прегрешение
да моли Марк за снизхождение. [868]
Но ето, че се зазорява…
Марк, все тъй гневен, повелява
на своите слуги покорни
веднага да натрупат клони, [872]
да донесат лозови пръчки
и черни корени и съчки,
в пръстта да изкопаят яма
и клада да стъкмят голяма, [876]
след туй приканва всички хора
да дойдат незабавно в двора.
И множество народ се сбрал
при кладата… Каква печал [880]
изписана е по лицата,
каква възбуда сред тълпата —
тревожи се цял Корнуел,
освен Фросен от Тинтагел. [884]
Марк обявява своя план:
тозчас Изолда и Тристан
да бъдат живи изгорени.
Но всички викат възмутени: [888]
— Грях тежък ще си навлечеш,
кралю, ако не ги дадеш
на съд; там нека да отсъдят
как те наказани да бъдат. [892]
        Но със суровост вездесъща
Марк непреклонно им отвръща:
— Дори от трон да ме лишат,
те в огъня ще изгорят. [896]
Не се боя, че някой ден
ще искат сметка и от мен.
        Неумолим и властен, кралят
нарежда огън да запалят [900]
и вързан там да доведат
Тристан. Палачите търчат,
и той след малко е подложен
на страшни мъки… Мили Боже, [904]
каква жестокост! Стене той,
Изолда плаче, ала кой
да им помогне в този час.
— Тристан, ако е нужно аз [908]
сега живота си да дам,
приемам; стига ми да знам,
че няма теб да изгорят.
Знай, и за нас ще отмъстят. [912]
И Бог понякога прощава
на този, който съгрешава.
Той чул народа разридан
и над Изолда и Тристан [916]
смилил се…
        И потегля вече
кортежът. Не съвсем далече
по пътя каменист, където [920]
скала надвисва над морето,
един параклис се издига.
Стените му на север стигат
до стръмен бряг, така висок,
че заек да направи скок, [924]
едва ли ще остане жив.
Един монах благочестив
        витраж под свода му вградил.
Когато вече приближил [928]
параклиса, Тристан помолил
покорно стражите: — Защо ли
все пак, сеньори, не склоните
да вляза в храма? Вече дните [932]
на моя грешен земен път
са преброени… А грехът
така душата ми потиска,
че пред олтара ми се иска [936]
за милост да помоля Бога.
Нали е видно, че не мога
да ви избягам невредим;
за храма входът е един: [940]
щом се помоля, няма как
оттук да не изляза пак,
а вие сте въоръжени.
        И стражите без притеснение [944]
пропускат го. Той влиза в храма
и, знаейки, че време няма
за губене, за миг отваря
един прозорец зад олтара [948]
и скача долу на скалата.
Защо ли, Боже, пред тълпата
да бъде изгорен той жив?
По-хубаво по скат ронлив [952]
на някой камък да умре.
Той се засилва… И добре,
че както скача над скалата,
във дрехите му духва вятър [956]
и ги издува тъй, че леко
се приземява той на меко
и даже драскотина няма
по тялото. А онзи камък, [960]
на който той се закрепил,
Тристанов скок наречен бил38.
След туй беглецът скача пак,
по пясъчния морски бряг [964]
той бързо се отдалечава,
а пък в слуха му отзвучава
пращящият злокобен пламък.
Напразно стражите пред храма [968]
очакват го…
        И Говернал
да се измъкне сам успял,
защото заради Тристан
и той би бил заподозрян [972]
за бягството… Все пак навреме
се сетил меча му да вземе.
Наставника си щом видял,
Тристан го мигом разпознал [976]
и се зарадвал: та нали
тъй близки двамата били.
— Учителю мой, слава Богу,
избягах. Но тежи ми много, [980]
че се с Изолда разделих.
Защо, Изолда, се спасих?
Как ще вървя по своя път,
щом тебе ще те изгорят. [984]
Не, не. И аз ще избера
смъртта — за тебе ще умра.
— Не се отчайвайте, сеньор.
Мъчително е, няма спор. [988]
Но ако в тъмния овраг,
обрасъл с буен храсталак,
и двамата се спотаим,
възможно е да доловим [992]
какво минаващите тук
говорят си един на друг.
Ако кралицата ни млада
е вече хвърлена на клада, [996]
ти с меч на коня полети
и за Изолда отмъсти.
Сеньор, осланяй се на мене.
Дорде не бъдат умъртвени [1000]
онез, които с клевета
докараха я до смъртта,
аз няма нито миг да мигна.
Ако случайно пък се стигне [1004]
дотам, че те убият, знай,
че туй ще е и моят край.
–А мечът ми къде е? — Ето,
виж как блести му острието. [1008]
— Тогаз, каквото и да става,
страх само Бог ще ми внушава.
— Тристан, от днес ще бъде твоя
и тази ризница: тя в боя [1012]
най-сигурно ще ти послужи.
— Не ми е нищо друго нужно
от този ден. Бих предпочел
смъртта, ако до свойта цел [1016]
не стигна: тя да е спасена,
а подлеците умъртвени.“
— Не бързай! — рекъл Говернал —
Бързакът стига до провал. [1020]
Моли се Господу да можеш,
без сам на риск да се изложиш,
да отмъстиш на подлеците.
Сега Марк толкова сърдит е! [1024]
Нареждане издал е в двора
и в кралството (до всички хора)
при него да те заведат.
В противен случай ще платят, [1028]
като увиснат на бесило.
А на кого не му е мило
за собствената му главица!
Ако те хвърлят във тъмница, [1032]
кой дръзнал би да те избави
с риск себе си да злепостави?
Това дори е немислимо.
        Тъга, печал непоносима [1036]
Тристан довела до сълзи.
Дори злосторните врази
да го разкъсат на парчета,
към своята Изолда клета [1040]
той тръгвал… Но го задържал
наставникът му Говернал.