А в тоз момент Изолда плаче
пред близката си смърт… Обаче [1044]
тя от вестител научава
как с ловък скок Тристан успява
да се измъкне от смъртта.
„Ех, слава Богу! — мисли тя. — [1048]
Не ща да знам дали ония
негодници ще ме убият.“
Ала злодеите и кралят
разпоредили да не свалят [1052]
от нейните ръце въжето.
Кръв бликала от там, където
се врязвало в плътта й то.
„Ах, Боже Господи, защо?… [1056]