Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

След като те не са успели да задържат Тристан, не е ли туй знак, че подлеците може да пощадят и мен (дай Боже!)? [1060] Аз сигурна съм, че джуджето и тримата барони, дето Марк подстрекават със съвети, от Бога триж ще са проклети [1064] и смърт ги чака за отплата.“         Щом Марк научил новината, че племенникът му избягал, от гняв помръкнал и веднага [1068] разпоредил да доведат кралицата. Видял градът Изолда с вързани ръце и никое добро сърце [1072] на гледката не устояло: „Кралице, кралството ни цяло търпи страдания безмерни — говорели си нейни верни [1076] придворни. — Всички те ценим и се кълнем да отмъстим на твойте пъклени палачи. Заради тях цял град днес плаче. [1080] За всяко тяхно злодеяние ги чака тежко наказание.“         Изолда вече приближава до чакащата я жарава. [1084] Но в миг сеньорът от Динан — Динас, приятел на Тристан — пред краля пада на колене: — Кралю мой, вслушайте се в мене! [1088] Бидейки сенешал до днес, аз предано ви служих с чест. Във славното ви кралство няма човек (бил мъж той или дама), [1092] от който да съм взел дори пет незаслужени пари39. Кралю, Изолда пощадете, жесток към нея не бъдете! [1096] Кралицата без съд не бива да бъде изгорена жива. В какво е нейната вина? Във мъка цялата страна [1100] рискувате да потопите. Сир, виждам ви, че се гневите от факта, че не бе Тристан от хората ви задържан. [1104] Той тайните пътеки знае в деретата, в леса безкраен, и всеки рид, и всеки брод. Нали от общ старинен род [1108] сте двамата!… Не би могло Тристан на вас да стори зло. Но ако паднат му в ръцете бароните ви, запомнете, [1112] че туй ще е беда за двора. Ако един от мойте хора от някой бъде изгорен или убит заради мен [1116] без никаква вина, тогаз ще се разправям с него аз, дори въпросният нахал на седем кралства да е крал. [1120] Сир, мене ще възнаградите, ако Изолда пощадите40.         Но щом бароните злосторни го чули за кого говори, [1124] се разтреперили от страх: Тристан заплаха бил за тях. Крал Марк Динас встрани отвел, в свети Томас41 му се заклел, [1128] че той единствен щял да съди кралицата, че тя ще бъде изпепелена този ден. Динас е стреснат, съкрушен… [1132] Как да допусне смърт такава! След миг се посъвзема, става и, от покруса обладан, изрича: — Тръгвам за Динан, [1136] кралю. Заклевам се и в Бога, че този ужас аз не мога изтрая: ни срещу пари и ценности, нито дори [1140] срещу богатствата на Рим.         И, свел глава, неутешим, Динас жребеца си възсяда… До разгорялата се клада [1144] стои Изолда. В адска врява най-люти клетви се отправят към краля и към подлеците. Не спират да текат сълзите [1148] по нейното лице прекрасно. Проблясва мантата й тясна, обшита в злато, а косата почти достига до земята. [1152] Кой, гледайки лика й мил и блед, не би се нажалил и просълзил при мисълта, че е на прага на смъртта. [1156]         Живял в селцето Лансиен прокаженикът клет Ивен: недъгав мъж, човек руина. Та той, съпътстван от стотина [1160] подобни нему — грозни, страшни — поел по пътищата прашни към двора, за да наблюдава туй, дето щяло там да става. [1164] Ивен до краля се довлякъл и му продумал с глас прегракнал: — Сир, в правото си да решиш кралицата да изгориш, [1168]

39

Ст. 1094: Сенешал (от лат. Senescalus — най-възрастният) е най-високата длъжност в кралския двор през ранното Средновековие. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на ХІІ век (1185). Фигурата на сенешала присъства често в артуровските романи, но в тях горепосочените функции не се споменават никога. От думите на Динас се подразбира, че тази длъжност е по-скоро почетна, отколкото доходоносна. Освободен от социалните задължения, произтичащи от неговия статут, в романа сенешалът изпълнява чисто художествена функция с оглед на конкретната фабула.

40

Ст. 1122: Динас настоява за две неща: от една страна, Изолда да бъде съдена. Това предполага съдебна процедура според тогавашните практики, тоест без пряко участие на краля. От друга страна, Изолда да бъде помилвана от краля, като израз на великодушие, но и на благодарност към Динас. Сенешалът напомня така за две основни добродетели на идеалния владетел — законосъобразност и милосърдие, — които Марк в случая не проявява.

41

Ст. 1128: Някои коментатори правят връзка с архиепископа на Кентърбъри Томас Бекет, убит в 1170 г. без съд по заповед на Хенри ІІ и канонизиран за светец две години по-късно. Текстът на Берул не дава основания за подобна асоциация, но може да се допусне просто отзвук от този нашумял случай.