Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        А между другото Тристан
в стрелбата с лък отличен бил
и току-що се бил сдобил [1284]
със лък и с две стрели, дарени
от Говернал… Гори зелени
преброжда ловкият ловец
и забележи ли сърнец, [1288]
опъва мигом тетивата
и го поваля на земята.
След туй го вдига и на кон
се връща в малкия заслон, [1292]
стъкмен с дебели, здрави клони,
отсечени със меч по склона,
Изолда пък листа е сбрала
и пода е със тях застлала. [1296]
Готвач им става Говернал…
Ала без сол как би успял
да сготви той добър обяд?
        Отминалият вече ад [1300]
все тъй кралицата терзае,
и толкоз уморена тя е,
че на любимите гърди
заспива, както и преди. [1304]
Отдадени на самотата,
ощастливени, вдън гората
те дълго време пребивават.
        А в тези дни какво ли става [1308]
с Фросен джуджето? Марк му бил
голяма тайна доверил
и при това на него само.
Но надделяла глупостта му [1312]
и той на други я разкрил,
затуй с живота си платил.
Веднъж бароните видели,
че си е пийнал и успели [1316]
да го накарат да признае
на краля тайната каква е.
„Барони, рекъл той, до днес
държах на неговата чест; [1320]
и занапред ще е така.
Но щом и тримата сега
разпитвате ме, нека идем
на Страшни брод44 и там ще видим [1324]
един глог кичест, а в земята —
голяма дупка. И когато
аз пъхна си главата там,
ще почна да говоря сам [1328]
за тайната му. Щом държите,
дорде над дупката стоите,
ще я научите и вие.
Аз няма да ви я разкрия [1332]
направо.“ — И склонили те
на място да ги заведе,
а щом го бутнали в отвора,
той взел на глога да говори: [1336]
„Чуй, глог, джуджето не греши!
Макар и крал, Марк е с уши
на кон45. Но казаното тук
да си остане. Никой друг [1340]
не бива да го знае.“ Ето
как се изложило джуджето.
        Бароните веднъж се спрели
при краля и не се стърпели [1344]
да му рекат: — Сир, знаем ние
туй, дето ваша милост крие.
— Това е дело на Фросен —
през смях отвърнал Марк, решен [1348]
брътвежите му долни вече
да не търпи. Извадил меча
и се разправил със джуджето
за радост на онези, дето [1352]
Фросен презрели за това,
че със предателски слова
Изолда и Тристан издал.
        А те остават с Говернал [1356]
за дълго време във гората;
Тристан се грижи за храната,
ловувайки в околността…
Те радват се на любовта, [1360]
но често, дойде ли денят,
налага им се да сменят
предишния си стан за нов.
Веднъж животът им суров [1364]
с отшелника Огрен ги среща
и той веднага се досеща
за миналото на Тристан.
На патерицата опрян, [1368]
Огрен му казва: — Ах, сеньор,
Марк извести на своя двор,
че щял сто марки да даде,
ако те някой отведе [1372]
при него. Всеки в Корнуел
тържествено се е заклел
да бъдеш, мъртъв или жив,
предаден. Бог е милостив, [1376]
Тристан, към който прегрешава,
но за греха си съжалява
и повече не го повтаря.
        Тристан тогава отговаря: [1380]
— Отшелнико, щом любовта
обвързва ни, на нещо тя
дължи се: двамата сме пили
омайващо любовно биле; [1384]
не е възможно да живее
без мене тя, и аз без нея.
        Огрен отвръща: — Кой ще смогне
на мъртъв с нещо да помогне? [1388]
Защото, както всеки знае,
не се ли грешникът покае,
той мъртъв е. Без покаяние,
очаквай само наказание. [1392]
        И за да им даде урок,
Огрен на не един пророк
или светец се позовава
и неотклонно настоява [1396]
веднага да се разделят:
— Младежо, избери друг път!
— Не, изборът е вече сторен.
В Изолда, моята изгора, [1400]
неизлечимо аз се влюбих,
спокойствие и сън изгубих.
Щом с нея съм, аз предпочитам
като бездомник да се скитам, [1404]
да прося и да ям трева,
да ходя в дрипи, пред това,
което крал Отран46 днес има.
Раздялата е немислима. [1408]
        Изолда ту се изчервява,
ту бледа е… Тя умолява
отшелника Огрен смирено:
— Ако Тристан обича мене [1412]
и него аз, това дължим
на елексир неустоим,
от който той и аз отпихме:
сами беда си причинихме, [1416]
затуй и кралят ни изпъди.
— Дано Всевишният да бъде
със вас, покайте се така,
че да ви пази! — Той с ръка [1420]
ги кани да се настанят
и ги задържа да преспят
в дома му… Идва пак денят,
и пак потеглят те на път, [1424]
като избягват равнината.
Тристан ловува из гората
и от глиган или сърна
нерядко готвят си храна. [1428]
Но хляб им липсва много често,
пък и това, че все се местят,
все по-мъчително им става.
        Когато кралят обявява, [1432]
че иска в своя двор Тристан,
цял Корнуел е завладян
от мъка… Ако някой видел
беглеца, трябвало да иде [1436]
при краля, колкото се може
по-бързо, и да му доложи.