Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

съвсем обезвреден сега. И тъй, с главата му в ръка, [1736] пристига Говернал на кон и здраво връзва я на клон. Щом като вижда я, Тристан подскача и, като скован [1740] от ужас, дълго тъй остава. Но Говернал се приближава и казва му: — Спокойно! С меча убих аз подлото човече, [1744] съсякох смъртния ви враг.         Тристан ликува: ето как главата на подлеца пада; за него никаква пощада. [1748] В страната всички се боят, на всички вдъхва страх лесът, не смее никой да припари, защото пълни господари [1752] са там Изолда и Тристан. Той, в примитивния си стан, обзет от плам неустоим, си прави лък непогрешим, [1756] на клон го тъй приспособява, че всеки, който преминава, да бъде на часа сразен. Щом лопатар или елен [1760] до клона в горната му част допре се, ударът тогаз отгоре идва. И обратно… И затова съвсем понятно [1764] нарича се „Непогрешим“51. Лъкът е тъй необходим на тримата, за да ядат месо от дивеч: та лесът [1768] туй само можел да предложи. Те виждат ясно, че не може да сложат залък хляб в устата. Как да излязат от гората! [1772] Добре все пак, че с лов богат те утоляват своя глад!         Веднъж, през жътвеното лято, след Петдесетница, когато [1776] росата пада призори и птички сънните гори събуждат, с меча си Тристан напуска своя горски стан, [1780] Лъка Непогрешим отива да види и в гората дива ловува, но се случва зло, каквото друг не би могло [1784] да сполети. Човек тогава за собственото зло забравя, щом гледа чуждото мъчение: в това намират утешение [1788] които силно се обичат. На колко мъки се обричат Изолда и Тристан в гората! Историята им, която [1792] Берул във книга е открил52, твърди, че никой не е бил в плен на любов така гореща.         Кралицата Тристан посреща [1796] в потискащия летен зной …………………………… — Какво се случи с тебе, мили? — Търчах по сур елен, та сили [1800] не ми останаха в гърдите, и ми тежат за сън очите; едва добрах се до заслона.         В колиба от листа и клони, [1804] Изолда върху куп трева отпуска своята глава, без да си сваля облеклото. След нея и Тристан в леглото [1808] също така облечен ляга и меча помежду им слага. На пръста на Изолда свети чист изумруд, ала ръцете [1812] са й тъй слаби, че халката едва не пада на земята. Съвсем спокойно те си спят притиснали се гръд до гръд: [1816] Тристан обхванал е с ръка пленителната й снага, а тя врата му е обвила с ръце и нежно се е свила [1820] в обятията му. Та как те да дадат по-явен знак, че истинска любов опива душите им? Но те не сливат [1824] в целувка своите уста. Във спотаените листа дори лек вятър не повява. Кос слънчев лъч се отразява [1828] в изящния Изолдин лик и той блести като светлик. Така, сами, те в сън блажен щастливи спят. А този ден [1832] в леса ловува Говернал.         А той какво е преживял! По-долу всеки ще научи какво зло щяло да се случи! [1836] Един пазач в леса вървял, клонака разпилян видял и като тръгнал по следите, без труд открил къде били те. [1840] Щом той ги разпознал, веднага обратно втурнал се да бяга, цял разтреперан, пребледнял. Неистов страх го завладял, [1844] защото стане ли Тристан, ще бъде мигом с меч заклан. Защо ли тук той да остави главата си? Без да се бави, [1848]

51

Ст. 1765: Обстрелващото устройство „Лък непогрешим“, което Тристан изработва, не е ясно описано. Вълшебен механизъм и в същото време майсторско изобретение, „Лъкът“ е преди всичко доказателство за способността на Тристан да оцелява в суровите условия на живота в гората.

52

Ст. 1793: В случая авторът се позовава на писмена традиция за историята на Тристан и Изолда. За такава книга споменават и други разказвачи, макар че от нея няма никакви материални следи.