бегом излязъл от гората.
А в тоз момент върху тревата
възлюбените сладко спят.
Две левги само ги делят [1852]
от двора… Откъде да знаят,
че може би им идва краят.
Пазачът несъмнено знае
повелята на Марк каква е: [1856]
добра награда ще даде
на този, който предаде
Тристан. Пазачът затова
към двора тича през глава, [1860]
а кралят вече е събрал
там дворцовия трибунал.
Пазачът по наклона слиза
и тичешком в палата влиза. [1864]
Да не помислите, че той
там спрял за отдих и покой:
и дъх не щял да си поеме,
за да не губи ценно време. [1868]
Щом в залата голяма влязъл
и кралят Марк го забелязал,
извикал го и го попитал:
— Навярно ти до нас долиташ [1872]
със важна новина. Аз знам,
че си ловец и то голям,
и с кучетата гонки правиш.
Ти тъжба ли ще ми представиш? [1876]
Защо така припрян изглеждаш?
Да нямаш сметки да уреждаш
със друг или пък негодуваш,
че не ти дават да ловуваш [1880]
за дивеч в моята гора?
— Кралю, до двора се добрах
бегом и моля за внимание.
Нали сте дали обещание [1884]
да наградите свръхдобре
човека, който разбере
къде Тристан се е укрил.
Ако на място, с риск дори, [1888]
той да го залови не може,
пред вас за всичко да доложи.
Открих го. Истината вам
говоря аз, защото знам, [1892]
че инак ме грози въжето.
Сир, нека идем там, където
Изолда и Тристан щастливо
си спят спокойно в място диво. [1896]
Изтръпнах, като ги видях,
и тук веднага дотърчах.
А кралят слуша и пухти,
въздиша, ярост го гнети. [1900]
И пита: — Где са те? В кой кът?
— Прегърнали се, те лежат
в гората под заслон от клони.
Кралю, вземете своя кон и [1904]
да тръгваме. Да отмъстите!
Ако от мъст се въздържите,
то ще е знак, че крал без чест
владее кралството ни днес. [1908]
— Веднага тръгвай ти оттук! —
отвръща Марк. — На никой друг
ни дума! Има кръстопът
при гробището, гдето спят [1912]
покойните, край Кръст червен.
Ще ме изчакаш там. От мен
сребро и злато ще получиш,
щом замисълът ни сполучи. [1916]
Тъй станало… Бог го убил
тоз, който си е наумил
Тристан на смърт да обрече!
Да бе си траял, вярвам, че [1920]
не би умрял в позор и срам
(куп случаи такива знам).
Марк на придворните си казал:
— Аз тръгвам. Да не е излязъл [1924]
сега след мене някой друг!
Нареждам да стоите тук.
— Не бива тъй, кралю, сега
не е хич време за шега. [1928]
Без свита и извън палата!
Лъжец ли с новина чудата
успя ума ви да замае?
— Не, нищо ново аз не зная — [1932]
отвръща Марк. — Но този ден
една девица среща с мен
желае и по таз причина
на кон самичък ще замина. [1936]
— Как тъй ще тръгнете самин?
Нали Катон на своя син
заръчал да не ходи сам!
— Аз на Катон съвета знам, [1940]
но оставете Марк да прави
това, което му се нрави.
На своя кон, запасал меча,
готов е Марк да тръгва вече; [1944]
той все така е обладан
от страшна ярост, че Тристан
съпругата му е отнел.
И затова се е заклел [1948]
сам с меча си да ги убие,
ако ги някъде открие.
И въпреки че съжалява
за случката, Марк продължава [1952]
напред, защото иска мъст.
Когато стига онзи кръст,
където горският го чака,
те тръгват по пътека пряка [1956]
през гъстата гора. Вървял
отзад ядосаният крал
и размишлявал, с меч в ръка,
че само мечът досега [1960]
единствен верен му е бил,