Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

с когото и да е дружил. А ако се Тристан събуди, туй несъмнено ще принуди [1964] в двубой Марк с него да се мери и там смъртта си ще намери един от тях… Крал Марк дори готов бил трижди да дари [1968] пазача, тоз човек без срам, ако по-бързо идат там. И ето, че те стигат близо до горския заслон; Марк слиза [1972] от своя як гасконски кон, привързва го на сведен клон, след туй придвижват се, дордето откриват мястото, където [1976] очаквал да ги свари кралят. За малко спират и той сваля набързо връхните одежди (без тях дваж по-добре изглежда [1980] прекрасното му стройно тяло). Ала сърцето му, преляло от гняв, го кара меч да вземе, готов смъртта си да приеме, [1984] ако не бъдат умъртвени онези влюбени презрени. Не влязъл още, Марк поглежда към горския и му нарежда [1988] вън да изчака дотогава, дордето той се с тях разправя. Преди да се нахвърли гневно на двамата, обзет от ревност, [1992] десницата му отмалява… И слава Богу, че тъй става, защото кралят вижда как и двамата лежат все пак [1996] един от друг на разстояние и всеки — в свое одеяние; краката им не са се сплели, не са се устните им слели, [2000] а помежду им меч лежи. Ах, колко щеше да тежи убийството на съвестта му. В объркването си голямо [2004] Марк сам въпроси си задава: „Какво ли, Боже, ми остава да сторя, след като видях, че има меч помежду тях? [2008] Да ги убия ли или да ги помилвам? Та нали ако горят от страст, аз щях сега да ги открия в грях. [2012] От колко време са в леса, а ето, че и днес не са прегърнати в тревата голи. Ако те мамят ме, защо ли [2016] ще слагат помежду си меча. Сега си давам сметка вече, че не бушува скверна страст в сърцата им. Защо тогаз [2020] да ги събуждам? Нека спят. Ако захванем бой, градът какво ли после ще разправя! По-хубаво е да оставя [2024] следа, че докато са спели, минаващи са ги видели и че ни аз, ни някой друг не е дошъл нарочно тук [2028] да вдигне срещу тях ръка. На пръста й блести халка венчална. Дадох й я аз за сватбата и тя тогаз [2032] с халка подобна ме дари (аз нося я и днес дори). Защо не разменя халките? Я виж, на слънцето лъчите [2036] така й падат на лицето, че ще го изгорят. Ах, ето ирландските ми ръкавици, които моята кралица [2040] ми подари; ще ги поставя така, че сянка да й правят. Освен това ще взема меча, с който Тристан Морхолт съсече.“ [2044]         Със всичко Марк се лесно справя: той ръкавиците поставя тъй, че да спират топлината, набързо снема й халката [2048] от отънелия й пръст, а след това със жест чевръст прибира меча на Тристан и своя меч поставя там. [2052] Решава кралят този път да ги остави да си спят53. Излиза бързо от заслона и горския пазач прогонва, [2056] преди на коня си да скочи и към града да се насочи. Мнозина питат го във двора къде е бил, какво е сторил, [2060] но кралят нищо не признава и обяснения не дава.         Но нека идем пак в гората да видим спящите в тревата: [2064] кралицата сънува как сред кичестия храсталак в богата шатра тя живее, ала два лъва срещу нея [2068] се втурват да я изядат; тя мъчи се за кой ли път да се спаси от зверовете, но те я хапят по ръцете. [2072] Изолда се съпротивлява, в съня си силен вик надава и ръкавиците, и двете, й падат право на лицето. [2076]

53

Ст. 2054: Сцената с посещението на Марк при спящите Тристан и Изолда в гората е била многократно коментирана. Ще се огранича с няколко лични наблюдения. Първото описание на легналите един до друг Тристан и Изолда съдържа елементи, потвърждаващи тяхната любов, както и други, навяващи на мисълта за липса на плътска връзка. Това първоначално двусмислие ще бъде сведено до еднозначно тълкуване — първо от страна на горския, който вижда в ситуацията доказателство за виновна връзка, а след това от страна на Марк, който, тъкмо обратно, тълкува сцената като доказателство за тяхната невинност: двама спят облечени и разделени от меча на Тристан. Впоследствие влюбените ще изтълкуват повратно — също еднозначно — следите от присъствието на краля като знак за грозяща ги опасност. Така четирикратното възпроизвеждане на сцената поражда четири различни интерпретации.

Изниква въпросът и за значението на жестовете на Марк. Те безспорно са символични. Полагайки своя меч на мястото на Тристановия, Марк внушава, че занапред кралицата и племенникът му ще бъдат под негова опека. Подобно тълкуване предполага на меча да се гледа като на символ на властта. Ако потърсим връзка между тази сцена и ирландския разказ „Бягството на Диармайд и Грайне“, където Диармайд, племенник на крал Фин, слага непрекъснато камък между себе си и Грайне, жената на неговия вуйчо, за да не се поддаде на плътско изкушение, става ясно, че Берул използва този стар мотив, но влага в него ново съдържание: докато камъкът е материален израз на волята за целомъдрие, мечът символизира готовността на мъжа да закриля своята любима (в случая с Тристан) или да властва над нея (Марк). Вторият жест на краля подсказва за друго намерение. Той сваля от пръста на Изолда изумрудената халка, която й е дал в деня на тяхната сватба, а на нейно място връща пръстена, дар от Изолда по същия повод. С други думи, Марк анулира сватбената размяна на пръстени като залог за съпружеска вярност. Връщайки пръстена, който Изолда му е дала, той й връща свободата. Третият жест на Марк добавя още нещо към символичното послание на неговите жестове. С ирландските си ръкавици, вероятно подарени от Изолда, той закрива мястото, откъдето парещият лъч грее върху лицето на Изолда. Това е преди всичко проява на внимание, макар че кралската ръкавица също може да се тълкува като емблема на кралската власт. Обобщено казано, трите жеста на Марк очертават три смислови перспективи, които ще предопределят бъдещото поведение на Тристан и Изолда: те са доказателство за действаща кралска власт, за съпружеска толерантност и за обикновена проява на внимание към другия. Обединени в едно, трите жеста подсказват за възможността за помирение между тримата. Развоят на повествованието потвърждава тази възможност за помирение, макар и временно.