Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

От този вик Тристан се буди и, стреснат, вместо да се чуди, той скача мигом на крака и хваща меча във ръка, [2080] поглежда го и чак тогава на краля меча разпознава. Изолда вижда със почуда, че не халката с изумруда [2084] блести на пръста й, а тая, която дала бе на краля, и изпищява: — Боже мой, нима чак тук е идвал той? [2088] — Наистина. Туй означава, че изход друг не ни остава освен далече да вървим. При този наш грях непростим [2092] защо не ни е Марк убил? Защо ли той е разменил и мечовете? — Колко странно! — Да бягаме, дорде е рано! [2096] Ако Марк сам е бил, когато съгледал ни е, той в палата ще се е върнал за подкрепа. Да чакаме ли смърт нелепа [2100] или да бягаме в Уелс? Аз бягството бих предпочел.         Тогава тъкмо се задал наставникът му Говернал [2104] и мигом тяхното смущение го хвърлило в недоумение. Тристан накратко обяснил: — Изглежда кралят тук е бил [2108] и още докато сме спели, халката на Изолда взел и на нея своята оставил. И с мечовете тъй направил. [2112] Крои ни нещо, но не знам какво. Той явно бил е сам и е решил да иде в двора да вземе свои верни хора, [2116] които да ни изгорят пред сбралите се, та градът на всичко да е ням свидетел, а после топлата ни пепел [2120] от вятъра да е отвята… Да бягаме извън гората: щом като Марк е разярен, не бива да стоим и ден. [2124]         Единствен изход им остава: да тръгват… Бързо преминават Моройската гора със цел да стигнат рано до Уелс. [2128] Каква безмерна тегота им бе донесла любовта: едно безкрайно изтощение след три години на мъчение54. [2132]         Аз споменах ви, че те пили магическо любовно биле. Ала кажете ми кой знае доколко силата му трае? [2136] Изолдината майка само е знаела способността му. За Марк и за Изолда тя била приготвила сместа [2140] и билките така сварила, че тяхната любовна сила до три години55 да не спира да действа, но от елексира, [2144] от силна жажда обладан, за зла беда пил и Тристан и любовта им оттогава от ден на ден по-силна става. [2148]         Но ето, че дошъл денят, когато трябвало да спрат да действат билките… Тристан взел кожения си колчан, [2152] елен съгледал и стрелата улучила го в миг в краката. Раненият елен по склона побягнал и Тристан го гонил, [2156] чак докато се свечерило. Ала на тайнственото биле въздействието тъкмо спряло. Тристан със цялото си тяло [2160] усетил силно притеснение и рекъл си: „Какво мъчение търпях през тези три години, о, Господи! И ден не мина, [2164] без да се мъча в плен на тази фатална, пагубна зараза. С барони вече не се срещам и ни за рицарството се сещам, [2168] нито за меч и скъпи кожи. Навярно кралят, мили Боже, все още щеше да ме тачи, ако не бях по този начин [2172] постъпил с него — с моя вуйчо. Днес щях на рицарство да уча стотина синове най-лични и можех в боеве епични [2176] с меч храбро да се подвизавам, печелейки богатства, слава. Аз на кралицата, горката, колиба отредих в гората, [2180] а не дворец и вярна свита, не зали, с мрамор скъп покрити. За всичко аз виновен бях56. Прости ми, Боже, този грях [2184] и дай ми сила тъй да сторя, че пак да се завърне в двора кралицата и най-подир да заживее с краля в мир. [2188]

54

Ст. 2132: Не е ясно дали „трите години на мъчение“ се отнасят за престоя на героите в гората или за времето, откакто са под въздействието на любовния еликсир, за което става дума в следващия епизод.

55

Ст. 2143: Любовният еликсир е един от централните символи в мита за Тристан и Изолда. Различните автори подхождат към него различно. Берул ограничава валидността му на три години, Айлхарт фон Оберг — на четири. Авторът на „Лудостта на Тристан“ (Бернски ръкопис), Томас и Готфрид Страсбургски не споменават за ограничено действие на билето.

56

Ст. 2183: Монологът на Тристан от ст. 2162 насам е показателен за настъпилата промяна след като еликсирът е престанал да действа. Преди Тристан е бил готов на всякакви лишения и изпитания, за да бъде до своята любима. Правел е всичко, което страстта му е повелявала, без да изпитва чувство за вина (вж. ст. 1403–1408, 1655–1657, 1785–1789). Прекратеният ефект от билето му действа отрезвяващо. Първият признак за това е чувството за вина, последвано от носталгия по живота в кралския двор. Ала по-нататъшният ход на събитията показва, че и без магическото въздействие на еликсира, любовта между двамата не отслабва. Занапред тя ще бъде не плод на фатална предопределеност, а въпрос на личен избор. Осъзнавайки своите страдания, влюбените осъзнават и своята свобода. Тя променя живота им, доколкото ще направят опит да възвърнат социалното си положение, без да престанат да се обичат. Съчетаването на тези два противоположни стремежа ще минава през нова поредица от лъжи и ще изисква временна раздяла, нещо, което до този момент влюбените не са понасяли.