Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

— Съгласен съм, но бих желал, сеньор Огрен, да се добави и друго. Марк ме злепостави [2416] и иска моята глава. Как да му вярвам! Затова нека на оня Кръст червен, крал Марк да закачи за мен [2420] писмо и най-категорично да изрази какво той лично предвижда. И тогава само повярвал бих в готовността му [2424] да се сдобрим (днес Марк не бива да знае где се аз укривам). Печат ще сложа най-накрая и Vale64 според обичая. [2428]         И без да губи миг, Огрен перо, мастило, пергамент веднага взема и съставя писмото. След това поставя [2432] печата, на Тристан го дава и казва: — Ето го. Остава добре да преценим сега кой да отиде на ръка [2436] на краля да го предостави… — С това аз мога да се справя. — Не, не! — Защо? Прекрасно знам по кой път стига се дотам. [2440] А докато се върна аз, Изолда нека бъде с вас. Изолда, щом стъмни се вън и Марк приготви се за сън, [2444] ще тръгна с Говернал на кон. Преди града се спуска склон; върху гористия превал ще спра, ще дам на Говернал [2448] жребеца си — да чака там, а аз пешком ще сляза сам.         Така и сторили. Когато нощта прихлупила гората, [2452] поели двамата на път. Вървели, докато градът Лансин се малко провидял. Там спрял да чака Говернал, [2456] а пък Тристан сам продължил. Щом до палата приближил, избегнал стражата изкусно и в зейналия ров се спуснал, [2460] преминал бързо през портала и под прозореца на краля застанал и извикал тихо (че множество придворни биха [2464] излезли при по-силен глас): — Кой буди ме в тъй ранен час? Защо е толкова припрян? — Сир, името ми е Тристан. [2468] Дойдох с писмо до вас и ето: на рамката е писъмцето. Тук повече не ще остана…         И по обратния път хванал. [2472] Но Марк извикал му веднага: — Недей, мой племеннико, бяга!         Ала Тристан си продължил и не след дълго вече бил [2476] при Говернал, своя наставник, който очаквал го отдавна и рекъл му: — Какво направи? Да тръгваме, без да се бавим! [2480]         И тръгнали, но не по преки, а по обходните пътеки, и при настъпващата вечер те приближавали се вече [2484] до ермитажа на Огрен. А през изминалия ден отшелникът все молел Бога Тристан и Говернал да могат [2488] по-скоро там да се завърнат… И се зарадвал, щом ги зърнал. А колко се безпокояла Изолда! Тя и миг не спряла [2492] сълзи да рони. Щом пристигат, накъм Тристан тя поглед вдига да разбере какво е сторил, дали със краля е говорил: [2496] — Тристан, любими мой, кажи ни пътуването как премина.         Тристан подробно им разказал как там пристигнал и как влязъл [2500] и как на Марк писмото дал, как кралят с нищо не успял да го позадържи във двора. Огрен подел: — Ти, Боже, стори [2504] такава добрина. Сполай за всичко! Ти, младежо, знай, че скоро Марк писмо ще прати.         Когато слязъл на земята, [2508] Тристан встрани лъка оставил и поприседнал… Оттогава в параклисчето на Огрен вест чакали те ден след ден. [2512]         Марк капелана призовава, в ръцете му писмото дава, а той пък, щом печата сваля, открива, че Тристан до краля [2516] изпраща най-учтив привет, чете писмото ред по ред и цялото му съдържание на Марк предава65. Той с внимание [2520] го слуша, радост го обзима, че със съпругата любима

64

Ст. 2428: Vale (лат.) — „Бъди здрав!“

65

Ст. 2520: От гореказаното може да се съди, че Марк не знае да чете. През втората половина на ХІІ век, когато Берул пише своя роман, кралете в Западна Европа са, ако не особено образовани, то поне грамотни. Но доколкото тогавашната публика свързвала Марк, съвременник на Артур, с далечното минало (VІ век) — „епоха на мрака“ — не е учудващо един тогавашен владетел да не може да чете. Известно е например, че Карл Велики (VІІІ-ІX век) се научил да чете и пише едва четиридесетгодишен. Дотогава, пишат хронистите, кралят бил „идийота“, тоест човек „безбуквен“.