ще бъде пак. И най-напред
събира кралския съвет, [2524]
за да реши какво да стори:
— Получих туй писмо, сеньори.
Изслушайте го и тогава,
както дългът ви повелява, [2528]
кажете що да правя аз.
Пръв взема думата Динас:
— Сеньори, чуйте, разсъдете
и мнението си кажете. [2532]
Дадете ли добра идея,
ще се съобразим със нея.
Писмото току-що дошло е…
Да чуем най-напред какво е [2536]
конкретното му съдържание,
а след надлежно тълкувание
становището си кажете
и смислен изход предложете, [2540]
че необмисленото мнение
ще е за краля оскърбление.
Очаква той добър съвет
от нас. — Бароните в ответ [2544]
му рекли: — Прочети каквото
написано е във писмото.
С писмо в ръцете капеланът
пред целия съвет застанал [2548]
и почнал с нужното старание:
— Ще ви помоля за внимание.
Това писмо е от Тристан.
На нашия съвет отбран [2552]
той поздрави сърдечни праща.
Но чуйте точно как подхваща:
„Кралю мой, колко време мина
откак ирландската княгиня [2556]
Изолда стана ти жена?
Аз бях във нейната страна,
с меч остър дракона убих
и двора им от зло спасих. [2560]
Затуй и бях възнаграден:
Изолда трябваше за мен
да се сгоди. Но аз реших,
че си по-подходящ жених [2564]
и по-добре е да я вземеш
ти за жена. Известно време
живя в любов с Изолда ти.
Ала интриги, клевети, [2568]
кралю, отровиха ви дните.
С меч ще втълпя на подлеците,
че няма никаква вина
към вас, сир, вашата жена. [2572]
Кълна се, че до тоя ден
не е тя имала към мен,
ни аз към нея долна страст.
Ако не вярвате, тогаз [2576]
издайте против мен присъда:
срещу бароните да бъда
изправен, та със меч, пред двора,
аз сам да излича позора. [2580]
Кралю, ти беше разгневен
и заповяда ведно с мен
Изолда да гори на клада.
Но Господ ни дари пощада: [2584]
аз, вуйчо, скочих от скалата
и си спасих така главата.
И тя от смърт се отърва
(хвала на Бога за това!). [2588]
Кой би изтъкнал основание,
кой би намерил оправдание,
ако бе изгорена тя?
Ти, сир, се съгласи сганта [2592]
с Изолда да се забавлява.
Аз длъжен бях да я избавя…
И оттогава сме в гората.
Ти разгласи навред в страната [2596]
веднага да ни доведат,
голяма клада да стъкмят,
та в огъня да изгорим…
Сир, със Изолда се сдобри [2600]
и аз ще съм за своя крал
най-преданият му васал.
Не се ли съгласиш, тогава
единствен изход ми остава: [2604]
да ида в край отдалечен,
отвъд морето, и за мен
тук да не чуят нивга вест.
Сир, обсъди въпроса днес [2608]
с бароните… Не мога тая
потискаща среда изтрая:
ако се с теб не помирим,
тогаз с Изолда ще вървим [2612]
в Ирландия и по закон
тя ще заеме своя трон.“
И капеланът най-подир
добавя: — Туй е всичко, сир. [2616]
Които се били събрали
при Марк, от чутото разбрали,
че сигурно ще се наложи
зарад Изолда (не дай Боже!) [2620]
меч да кръстосат със Тристан.
— Кралю, ти с нея си венчан —
му рекли те. — Вземи я пак.
Та само някакъв глупак [2624]
могъл би да твърди, че тя
ви е засегнала честта.
А пък Тристан да заминава
за Гавоа66, да проявява [2628]
там храбростта си във войната
с Шотландия. Едва когато
със своя меч покаже той,
че е наистина герой, [2632]
обратно призови го ти.
Но засега му извести
с писмо веднага тук в палата
той да ти доведе жената [2636]
и тя при тебе да остане.