Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

        И Марк отсякъл: — Капелане, веднага напиши писмото и му го изпрати, защото [2640] тъй бързо дните си отиват, а моята жена красива тъжи сега. В каква нерадост тя изживява свойта младост! [2644] Предай им поздрави от мен и там на оня Кръст червен сложи писмото! — Много точно изпълнил капеланът срочно [2648] повелята на своя крал.         През тази нощ Тристан не спал: с писмо в ръка, по месечина, той Бялата поляна минал [2652] и го занесъл на Огрен. А той прочел го, впечатлен от благородството, което изпълвало на Марк сърцето: [2656] той, значи, смята за добре Изолда да си прибере. В писмото давал указание кога и как това да стане. [2660] От съпричастност обладан, Огрен окуражил Тристан: — Младежо, радвай се, защото Марк отговаря на писмото, [2664] че ще живее занапред с кралицата. Такъв съвет му дали неговите хора. Но теб той не приема в двора: [2668] в далечна някоя страна да си вървял и при война да подкрепиш друг някой крал. А след година-две той щял [2672] на тебе също да предложи да се завърнеш. Марк ще може при Страшни брод подир два дена         (и срещата е уточнена) [2676] Изолда да приеме. Там ще му я предадеш ти сам. Във отговора друго няма.         Тристан възкликнал: — Ах, голяма [2680] тъга душата ми обзима! Раздяла ни грози, любима, но тъй съдбата е решила. Не ще забравя нивга, мила, [2684] как страда ти заради мен, затуй кълна се в този ден, че и при мир и при война, в която и да съм страна, [2688] от мен ще получаваш вест. И аз не ще съм тъй злочест, ако, каквото и да правиш, любимия си не забравиш, [2692] ако и ти писма ми пишеш.         Изолда тягостно въздиша: — О, чуй молбата ми, любими, като заложник остави ми [2696] в палата кучето Хюсден. Когато бъде то до мен, за тебе ще си мисля аз и всеки мой печален час [2700] в час радостен ще се превръща. Аз кучето ти ще обгръщам с такива грижи и внимание, каквито никое създание [2704] до днешен ден не е познало; на него ще отдам изцяло най-свидното си в този свят67… Вземи тоз пръстен със печат [2708] и непрестанно го носи, ръката ти за да краси. Ако вестител пратиш, нека покаже го, та на човека [2712] веднага вяра да му хвана. И нито кралската забрана, ни волята на други хора тогаз не ще ме спрат да сторя [2716] каквото той ми повели, без притеснение дали не се на укори излагам, щом туй честта ми не засяга. [2720] Тристан, аз много те обичам и в нашата любов се вричам. Ще ми оставиш ли Хюсден? — Да, мила. Туй ще е от мен [2724] за обичта ни скъп залог. И нека да ни пази Бог! А пък кралицата добавя: — Щом мой ще е Хюсден, тогава [2728] твой нека бъде моят пръстен! Изолда сваля го чевръсто и го на пръста му надява; и толкоз хубаво им става, [2732] че се целуват един друг.         А в този миг Огрен оттук отива в Мон68 — прекрасен град, на стоки разни пребогат. [2736] Оттам купува облекло, каквото рядко би могло да се намери: кожи ценни, бельо, копринени премени, [2740] обувки, шапка, ръкавици… Жребец със златна амуниция намира за Изолда той и всички стоки плаща в брой. [2744]         Цял Корнуел е известѐн, че Марк в уречения ден с Изолда ще се помирява и че при Страшни брод ще става [2748] сдобряването със жена му. А благородниците само

67

Ст. 2707: Изолда иска при себе си Хюсден като заместител на Тристан. Относно символизма на кучето като двойник на героя вж. бел. към ст. 1636. Вж. също ст. 2783–2786.

68

Ст. 2735: Монт Сейнт Майкъл в Корнуел. Тамошният манастир бил подразделение на прочутото абатство Мон Сен-Мишел в Нормандия.