Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Кралю, кълна се в свойта чест, че някой ни наклевети и на лъжи повярва ти. [2864] Ако се проваля, на клада! Но прав ли съм, глави ще падат. Кралю, при теб ли да остана или към Лонуа да хвана? [2868]         Баронът от Линколн, Андре72, на краля казва: — По-добре ти в двора да го задържиш: така врага си ще страшиш. [2872]         Не е Марк вече непреклонен, от неговия гняв и помен не е останал. Марк тогава Изолда при Динас оставя, [2876] с Тристан се след това отделя и нещо важно му споделя. А сенешалът е известен като достоен, искрен, честен. [2880] Той отзовава се веднага и на кралицата помага, за да свали от своя стан тя своя шал златотъкан. [2884] Под него туника красива отчасти роклята й скрива, а наметало — в сърма, в злато — стои й сякаш е излято [2888] (Огрен съвсем не чувства жал, че толкова пари е дал). Динас ту в русите коси, ту в светлосивите очи [2892] заглежда се и се шегува. Но от това пък негодуват бароните проклети (нека измъчва ги съдба нелека!). [2896] Те казват му: — Кралю, в измяна Изолда бе заподозряна. Отстъпите ли този път и те отново се сберат, [2900] това ще бъде поощрение за стореното прегрешение. Той трябва да върви в чужбина. И ако до една година [2904] Изолдиното поведение не породи у вас съмнение, едва тогава го върнете. — Ще следвам вашите съвети, [2908] да казва кой каквото ще.         Когато известяват те Тристан какво е Марк решил, той на Изолда с поглед мил [2912] прощални думи проговаря. А тя мълчи, от срам изгаря в това враждебно обкръжение. Каква тъга, какво мъчение! [2916] Тристан потегля… Марк го пита в кои предели ще се скита и му предлага най-богато да го дари с пари и злато. [2920] — Сантим дори не бих приел от теб, кралю на Корнуел, — отвръща му Тристан тогава. — При крал воюващ заминавам — [2924] на него само ще разчитам.         И Марк със цялата си свита Тристан изпраща до морето… Кралицата със скръб в сърцето, [2928] не мръдва, с поглед в него взрян. Щом изпращачите с Тристан един след друг си сбогом вземат, обратно всички път поемат. [2932] Последен на брега остава Динас — той много настоява Тристан в дома му да гостува. Когато вече се сбогуват, [2936] Тристан му казва: — Ех, Динас, настана за раздяла час. Ти знаеш по каква причина оттук аз трябва да замина. [2940] Ако изпратя Говернал с молба до тебе, бих желал да я изпълниш безусловно.         И те със преданост съдбовна [2944] прегръщат се и клетва дават, каквото занапред да става, на клетвата си да държат, тъй както иска го дългът. [2948] Тъй твърдо и пред своя крал не бил се никога държал Динас… Обзети от тъга, си тръгват двамата сега. [2952]         В едно стърнище край шубрака Марк спрял се е Динас да чака. Бароните си заминават, но край града се появяват [2956] тълпи: мъже, жени, деца отиват с грейнали лица Изолда и Тристан да срещнат. Отново в мъка безутешна [2960] едни изпадат, щом узнават вестта, че той си заминава.         Все пак ликува мнозинството, камбаните ехтят, защото [2964] Изолда в двора се завръща. И всеки зид, и всяка къща блести в копринена премяна, а улицата е застлана [2968] с цветя уханни, с клонки свежи73. И тръгва празничен кортежът към църквата „Свети Самсон“74. Един ли граф или барон [2972]

72

Ст. 2869: Тук Андре не проявява враждебно чувство към Тристан. Впоследствие придружава Изолда, за да я следи (ст. 3875–3880). В края на фрагмента от романа на Берул Тристан се сражава срещу Андре (който не познава своя нападател) и го ранява (ст. 4035–4041).

73

Ст. 2969: Улиците били застилани с цветя и клонки при тържествените кралски посещения в някой град. Така описва и Матей влизането на Иисус в Йерусалим (Матей, ХХІ, 8–9).

74

Ст. 2971: Енорийската черква Свети Самсон в Лансиен, Корнуел, е съществувала.