Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

с възторг в кралицата се взира. Представителите на клира в епитрахили и стихари се надпреварват кой ще свари [2976] да я приветства като мине. А тя, в одежди тъмносини, от коня грациозно слиза и с другите във храма влиза. [2980] Епископът се появява, ръка вежливо й подава, дължима почит й отрежда и до олтара я отвежда. [2984] Динас пред другите застава и на Изолда плат подава (сто марки сребърни той чини и свети, сякаш че рубини [2988] блестят на златна диадема). Изолда царствено го взема и на олтара го поставя; от него после ще направят [2992] епитрахил — той ще се пази в съкровищницата за празник. В „Свети Самсон“ той все така използва се и досега. [2996] След тази празнична визита Марк с цялата си вярна свита с Изолда влиза във палата — там, на трапезата богата, [3000] в чест на Изолда да празнуват и до насита да пируват. След сватбеното тържество такова пищно пиршество [3004] едва ли някой бил видял. Марк за сто крепостни издал декрет да ги освободят и в рицарство да посветят [3008] надлежно двадесет момчета.         А пък сега ще разберете какво Тристан в момента прави. Преминал хълми и морави, [3012] той сред вековните гори намира горския Ори; там в избата е настанен и е на топло приютен. [3016] Ори е ревностен ловец — той носи вкъщи ту сърнец, ту лопатар или глиган, ту заек див или фазан, [3020] и много е щастлив, че може храна на госта да предложи. А и Изолда доста често по Перинис му праща вести. [3024] Така приятни дни Тристан ведно с Ори прекарва там — в самотната обител, дето любов възражда му сърцето, [3028] далече от сплетните в двора.         Сега пък чуйте ме, сеньори, за подлеците що ще кажа (дано ги Господ Бог накаже, [3032] защото тяхна е вината, че Марк прогони от палата Тристан!). И месец не изтекъл от приема и Марк си рекъл [3036] да иде с тримата на лов. Той спрял в степта край плитък ров, обходил с взор околността и забелязал пепелта [3040] от огън, току-що изгаснал. И тъкмо Марк се бил захласнал по кучешкия лай, когато онез злосторници познати [3044] го заговарят: — Сир, кажете как можете да разберете дали любовница била е Изолда на Тристан? Кой знае [3048] що имало е между тях? Та тя слуха за сторен грях не е отрекла никой път. А пък бароните държат [3052] да знаят истината, сир. Изолда трябва най-подир в съда тоз случай да изложи. Щом легне в брачното ви ложе, [3056] кажете й, че го дължи на двора. Ако възрази, ще значи, че не заслужава тя в кралството ви да остава. [3060]         Тук кралят се ядосал много: — Сеньори, няма ли, за Бога, най-сетне с клюките да спрете? Я без увъртане кажете [3064] каква ви е сега целта. Държите, очевидно, тя в Ирландия да се завърне. Нима Тристан не се обърна [3068] към вас, заставайки в защита на честността й. Кой опита в двубой да го опровергае? Заради вас Тристан сега е [3072] извън страната, в кралство друго. Нима и своята съпруга от двора трябва да изгоня? Сто сопи заслужава оня, [3076] в когото зрее този план. Ще бъде остро порицан (кълна се и в свети Етиен75) тоз, у когото някой ден [3080] разкрия замисли престъпни. Тристан навярно зле постъпи. Но той е силен. Престанете да се заяждате! Свидетел [3084] ми е свети Тремор76

75

Ст. 3079: Марк се позовава на популярния великомъченик Етиен (Стефан) вероятно и от съчувствие към Тристан и Изолда, които бароните продължават да подозират. Разбира се, зад подобен намек за мъченичество на Тристан и Изолда прозира нескритата симпатия на Берул към влюбените.

76

Ст. 3085: Свети Тремор от Карекс (в западната част на континентална Бретан, днешно Финистер). Името на светеца съвпада с латинската дума tremor (страх) и е в съзвучие със заплашителния тон на Марк.