Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

, че аз във вторник — утре — в ранен час Тристан ще ви докарам тук.         Туй стряска ги, но изход друг [3088] не виждат те, освен веднага по домовете си да бягат. — Дано се в ада провалите, защото само ни срамите — [3092] им казва кралят разгневен. — Горко ви! Още този ден вест ще му пратя да се връща.         Объркани, те се обръщат [3096] назад и бързат да се махнат: „Провал ни чака. Марк е смахнат. Напук на клетви и закани Тристан в палата ще остане. [3100] А той, научи ли къде е някой от нас, с меч ще пролее кръвта му… Нека пак вървим при краля да го уверим [3104] че го оставяме на мира.“         Те не след дълго го намират и заговарят го, но всуе… Не иска нищо Марк да чуе. [3108] Ех, ако можеше в затвора да прати тези подли хора! — Послушай, сир, — подемат те. — гневът ти срещу нас расте, [3112] а ние за честта ти бдим. Нали наш дълг неотменим е да ти даваме съвети. Но те, уви, не са приети… [3116] Дано накаже Господ всеки твой враг с възмездие навеки! А ние, твоите васали, кога сме ти съвет лош дали? [3120] Щом в нас не вярваш, ще мълчим, не искаме да те гневим.         На своето седло облегнат, Марк доизслушва ги, засегнат, [3124] а после казва: — Не приемам тъй да представяте проблема. Тристан излезе с предложение с меч да се търси разрешение. [3128] На вас това не се понрави. Сега не искам помощта ви, не смятам с вас да влизам в спор; махнете се от моя двор. [3132] Кълна се и в свети Андрей, че действате като злодеи: нанесохте ми тежка рана в сърцето: тя не ще престане [3136] да ме боли поне година. Заради вас сега в чужбина е племенникът ми Тристан.         Бароните (Деноалан [3140] и Ганелон, и Годоин77) издигат глас като един, но кралят не обелва зъб и мигом им обръща гръб. [3144] Отново в плен на злоба дива те в замъците си отиват, решени да му отмъстят.         Марк не дочаква този път [3148] ни кучета, нито викачи. Щом стига Тинтагел78, той скача от коня си и се промъква незабелязан. Тъкмо мръква, [3152] когато в своите покои с меч при Изолда влиза той. Изолда, в пълна изненада, на колене пред краля пада, [3156] но той отново я изправя. А тя поклон дълбок му прави, но вижда го объркан, мрачен и без ескорт. „Нима туй значи, [3160] че е заловен моят мил?“ — се пита тя със вид унил. Кръвта нахлува й в лицето, страхът смразява й сърцето [3164] и тя припада смъртно бледа в прегръдката му. Марк я гледа, целува я и пита: — Ах, какво ти е? — Изпитвам страх. [3168] — Не бой се! — Тя се посвестява от чутото и промълвява: — Кралю, личи по твоя вид, че на ловците си сърдит. [3172] Заради лов човек не бива да се ядосва и унива.         Марк със усмивка и отвръща, а после нежно я прегръща [3176] и казва: — Мила, в двора има от доста дълго време трима барони подли: те целят все с нещо да ми навредят: [3180] на щастието ми посягат. Аз трябва, както се полага, да ги разоблича, защото дори да ги изгоня, злото [3184] се е загнездило у тях; от никого те нямат страх. И тъй като аз все им правя отстъпки, те не ме оставят [3188] на мира. Явно никой път те няма да се променят. Нали със думи заядливи, с лъжи, с постъпки нечестиви, [3192] уви, тез недостойни хора подведоха ме и от двора аз своя племенник Тристан прогоних и сега презрян [3196]

77

Ст. 3141: Това е първото поименно назоваване на тримата барони. Досега Берул си е служил по техен адрес главно с епитета „измамници“ (felons) (вж. бел. към ст. 26). От трите имена единствено това на Ганелон е семантизирано като прозвище: така се казва предателят от Песен за Роланд. За отбелязване е също, че в оригинала прилагателното felon предхожда назоваването на тримата по име и се повтаря непосредствено след това. Въпросното прилагателно е истинският идентификатор на този групов персонаж. Именуването на тримата барони не ги индивидуализира, нито ги представя в нова светлина.

78

Ст. 3150: Тинтагел, където Марк има резиденция, е разположен в Северозападен Корнуел. Преди това Марк пребивава в Лансиен (ст. 2455). Разказът не обяснява обстоятелствата по тази смяна на престолнините.