Выбрать главу
не щя с Тристан да се сражава. А някои пък настояват [3424] Изолда лично оправдание да каже на всеослушание. Но в двора близки няма тя… А кой новак без помощта [3428] на друг би плувал във водата? Откакто аз стоя в палата, се уверих, за съжаление, че кралят няма свое мнение [3432] и се от другите влияе82. Затуй кралицата желае да сте в уречения ден на Страшни брод, обиколен [3436] от най-заслужилите в двора и от стотина ваши хора. Когато тя се оправдае пред вас, от всеки ще се знае, [3440] че вие ще я защитите, при нужда, срещу подлеците.         При тези думи кой от жал не би дори сълзи пролял? [3444] Там всички, от тъга обзети, си казват: „Колко са проклети! Защо Изолда злепоставят? Защо ли кралят се поддава [3448] на клюките им, а Тристан е прокудил да стои в изгнание? Дано рай божи да не види тоз, който не склони да иде, [3452] без силите си да скъпи, кралицата да подкрепи, ако Артур го призове!“83         Пръв взема думата Говен: [3456] — Ах, вуйчо, нека с ваше знание предвиденото изпитание завърши зле за подлеците! И Ганелон ще различите [3460] сред тях… Преди години той със мен посмя да води бой, но аз го проснах на земята: та с него станахме познати [3464] благодарение на меча. Ако се пак пред мен изпречи, ще го сразя и на въжето ще го обеся… След което [3468] защо Тристан да се явява?         Жирфле на свой ред продължава: — Кралю, те всички до един презират я: и Годоин, [3472] и Ганелон и Деноалан. Дано, от Господа презрян, за цял живот да полудея, ако при схватка не успея [3476] с меч Годоин да съсека. Аз даже ще се отрека, когато с дамите общувам, разнежено да им целувам [3480] брадичките сегиз-тогиз.         При тези думи Перинис поклон му прави. А Евен, синът на Динас, разгневен, [3484] подема с непресторен яд: — Деноалан ми е познат; той куп лъжи ще съчини с цел някого да обвини [3488] пред Марк, но аз прекрасно зная с какво да го опровергая: заклевам се в закон и вяра, че ако някъде го сваря, [3492] от меча ми ще си пострада. На подлеците тъй се пада. Как краля ще превръщат те в играчка в своите ръце84! [3496]         Тук Перинис добавя: — Сир, за подлеците най-подир дойде решителният час. Доколкото аз знам, при вас [3500] престъпниците получават това, което заслужават.         Артур отвръща, поласкан: — На рицарите в моя стан, [3504] младежо, този дълг се пада. Върви да ти дадат обяда. — И с по-настойчив глас добавя: — На всеки рицар се вменява [3508] (тук думата ми е закон!) да е с добре нахранен кон, да бъде с лъснати доспехи, да сложи подходящи дрехи, [3512] за да се появи пред тази, която (Господ да я пази!) такава важна вест ни прати. И знайте, че ще си изпати [3516] тоз, в който видя колебание.         И дворът пламва от желание да свърши драмата веднага… А Перинис се вече стяга [3520] да си върви… Артур държи за малко да го придружи и яхва Паселанд припряно, защото важно е отрано [3524] добре да се предвиди кой е най-годен с копието свое да влезе в схватката фатална за дамата многострадална. [3528] Артур на Перинис предлага за рицарството да се стяга, ала младежът заявява, че има време дотогава. [3532] Дордето заедно вървели, Артур и Перинис не спрели и миг кралицата да хвалят. В момента на раздяла кралят [3536] заръчал: — Бързо си върви, приятелю, и поздрави кралицата още сега от предания й слуга. [3540] Кажи й, че без опасение Артур за нейното спасение на всяка стъпка е решен. Не ще забравя как тя мен [3544] спаси… Спомни й за стрелата, която се заби в гредата85!… Аз вярвам, че и тя самата ще сподели с вас как нещата [3548] се бяха случили тогаз. — Кралю, тъй ще постъпя аз.         Тук двамата се разделили, след като всичко уточнили. [3552] Перинис бързал да се върне със чувството за дълг изпълнен и на Изолда той по ред разказал как е бил приет [3556] от крал Артур и от Тристан.
вернуться

82

Ст. 3433: Перинис не се ограничава с ролята си на пратеник на Изолда. Той коментира една страна от характера на Марк, за която никой досега не е говорил публично. Нерешителността на краля, неспособността му да прозре сам истината за Изолда и Тристан го тласкат от една крайност към друга. Берул не описва вътрешния мир на Марк, което неминуемо би разкрило дълбокия трагизъм на персонажа. В този роман колебливостта на Марк поражда най-вече резки обрати в повествованието, изградено на редуващи се конфликти и помирения между антагонистите.

вернуться

83

Ст. 3455: И в двора на Марк, и в двора на Артур народът съчувства неизменно на Тристан и Изолда. Като разказвач с постоянно присъствие в повествованието Берул симпатизира открито на влюбените и цели да изгради подобно отношение и у читателя/слушателя. В този смисъл колективният образ на народа е звено и между разказвача и публиката, и в същото време техен аналог.

вернуться

84

Ст. 3496: Изявленията на Говен, Жирфле и Евен са пример за словесно предизвикателство, което традиционно предхожда битката или двубоя. Този типично епически похват подсказва, че подвигът задължително протича в две фази — на словото и на физическата сила.

вернуться

85

Ст. 3546: Някои критици долавят в думите на Артур споменаване на епизод, описан от Айлхарт фон Оберг. Не откривам подобен епизод в романа на немския разказвач. Макар че Берул очевидно има предвид друга версия, ние не знаем коя е тя.