не щя с Тристан да се сражава.
А някои пък настояват [3424]
Изолда лично оправдание
да каже на всеослушание.
Но в двора близки няма тя…
А кой новак без помощта [3428]
на друг би плувал във водата?
Откакто аз стоя в палата,
се уверих, за съжаление,
че кралят няма свое мнение [3432]
и се от другите влияе82.
Затуй кралицата желае
да сте в уречения ден
на Страшни брод, обиколен [3436]
от най-заслужилите в двора
и от стотина ваши хора.
Когато тя се оправдае
пред вас, от всеки ще се знае, [3440]
че вие ще я защитите,
при нужда, срещу подлеците.
При тези думи кой от жал
не би дори сълзи пролял? [3444]
Там всички, от тъга обзети,
си казват: „Колко са проклети!
Защо Изолда злепоставят?
Защо ли кралят се поддава [3448]
на клюките им, а Тристан е
прокудил да стои в изгнание?
Дано рай божи да не види
тоз, който не склони да иде, [3452]
без силите си да скъпи,
кралицата да подкрепи,
ако Артур го призове!“83
Пръв взема думата Говен: [3456]
— Ах, вуйчо, нека с ваше знание
предвиденото изпитание
завърши зле за подлеците!
И Ганелон ще различите [3460]
сред тях… Преди години той
със мен посмя да води бой,
но аз го проснах на земята:
та с него станахме познати [3464]
благодарение на меча.
Ако се пак пред мен изпречи,
ще го сразя и на въжето
ще го обеся… След което [3468]
защо Тристан да се явява?
Жирфле на свой ред продължава:
— Кралю, те всички до един
презират я: и Годоин, [3472]
и Ганелон и Деноалан.
Дано, от Господа презрян,
за цял живот да полудея,
ако при схватка не успея [3476]
с меч Годоин да съсека.
Аз даже ще се отрека,
когато с дамите общувам,
разнежено да им целувам [3480]
брадичките сегиз-тогиз.
При тези думи Перинис
поклон му прави. А Евен,
синът на Динас, разгневен, [3484]
подема с непресторен яд:
— Деноалан ми е познат;
той куп лъжи ще съчини
с цел някого да обвини [3488]
пред Марк, но аз прекрасно зная
с какво да го опровергая:
заклевам се в закон и вяра,
че ако някъде го сваря, [3492]
от меча ми ще си пострада.
На подлеците тъй се пада.
Как краля ще превръщат те
в играчка в своите ръце84! [3496]
Тук Перинис добавя: — Сир,
за подлеците най-подир
дойде решителният час.
Доколкото аз знам, при вас [3500]
престъпниците получават
това, което заслужават.
Артур отвръща, поласкан:
— На рицарите в моя стан, [3504]
младежо, този дълг се пада.
Върви да ти дадат обяда. —
И с по-настойчив глас добавя:
— На всеки рицар се вменява [3508]
(тук думата ми е закон!)
да е с добре нахранен кон,
да бъде с лъснати доспехи,
да сложи подходящи дрехи, [3512]
за да се появи пред тази,
която (Господ да я пази!)
такава важна вест ни прати.
И знайте, че ще си изпати [3516]
тоз, в който видя колебание.
И дворът пламва от желание
да свърши драмата веднага…
А Перинис се вече стяга [3520]
да си върви… Артур държи
за малко да го придружи
и яхва Паселанд припряно,
защото важно е отрано [3524]
добре да се предвиди кой е
най-годен с копието свое
да влезе в схватката фатална
за дамата многострадална. [3528]
Артур на Перинис предлага
за рицарството да се стяга,
ала младежът заявява,
че има време дотогава. [3532]
Дордето заедно вървели,
Артур и Перинис не спрели
и миг кралицата да хвалят.
В момента на раздяла кралят [3536]
заръчал: — Бързо си върви,
приятелю, и поздрави
кралицата още сега
от предания й слуга. [3540]
Кажи й, че без опасение
Артур за нейното спасение
на всяка стъпка е решен.
Не ще забравя как тя мен [3544]
спаси… Спомни й за стрелата,
която се заби в гредата85!…
Аз вярвам, че и тя самата
ще сподели с вас как нещата [3548]
се бяха случили тогаз.
— Кралю, тъй ще постъпя аз.
Тук двамата се разделили,
след като всичко уточнили. [3552]
Перинис бързал да се върне
със чувството за дълг изпълнен
и на Изолда той по ред
разказал как е бил приет [3556]
от крал Артур и от Тристан.
вернуться
Ст. 3433: Перинис не се ограничава с ролята си на пратеник на Изолда. Той коментира една страна от характера на Марк, за която никой досега не е говорил публично. Нерешителността на краля, неспособността му да прозре сам истината за Изолда и Тристан го тласкат от една крайност към друга. Берул не описва вътрешния мир на Марк, което неминуемо би разкрило дълбокия трагизъм на персонажа. В този роман колебливостта на Марк поражда най-вече резки обрати в повествованието, изградено на редуващи се конфликти и помирения между антагонистите.
вернуться
Ст. 3455: И в двора на Марк, и в двора на Артур народът съчувства неизменно на Тристан и Изолда. Като разказвач с постоянно присъствие в повествованието Берул симпатизира открито на влюбените и цели да изгради подобно отношение и у читателя/слушателя. В този смисъл колективният образ на народа е звено и между разказвача и публиката, и в същото време техен аналог.
вернуться
Ст. 3496: Изявленията на Говен, Жирфле и Евен са пример за словесно предизвикателство, което традиционно предхожда битката или двубоя. Този типично епически похват подсказва, че подвигът задължително протича в две фази — на словото и на физическата сила.
вернуться
Ст. 3546: Някои критици долавят в думите на Артур споменаване на епизод, описан от Айлхарт фон Оберг. Не откривам подобен епизод в романа на немския разказвач. Макар че Берул очевидно има предвид друга версия, ние не знаем коя е тя.