защото в Бога има вяра.
Те с нечовешка злост го карат
да страда; с думи непристойни
наричат го крадец, разбойник. [3652]
С тояга той ги отстранява,
петнайсетина наранява
тъй, че потича кръв дори.
Щом дръннат в чашката пари [3656]
от младите аристократи,
той ги възславя многократно
и казва, че за тяхно здраве
ще пие — адската жарава [3660]
в гърдите си да изгаси.
Словата му дори сълзи
извикват… Никой се не сеща,
че има здрав човек насреща, [3664]
а не недъгав и прокажен.
В туй време купища багажи
прислугата ще разтовари:
за знатните си господари [3668]
ще вдигне шатри многоцветни.
Прииждат рицари безчетни
отвсякъде… А Кални брод
привлича толкова народ, [3672]
че мочурливият бряг цял
превръща се във мека кал,
в която множество коне
затъват чак до колене. [3676]
Тристан от радост е обзет
и вика: — Карайте напред!
Юздите дръжте! Пришпорете
по-настоятелно конете! [3680]
Нататък вече няма тиня.
Опитват те, ала мнозина
затъват… Щом ботуши няма,
човек от тази кал голяма [3684]
не би могъл да се избави.
А пък Тристан шега си прави
и на затъващите вика:
— Мен съжалете! Бог велик е, [3688]
ще ви спаси, ако от вас
получа свойта лепта аз,
че нови дрехи бих желал.
Нарочно сякаш бе избрал [3692]
Тристан туй място за просия.
С лудешката си занесия
той с другите шега си прави
и радост иска да достави [3696]
на златокосата любима.
Сред глъчка невъобразима
ехтят безспирно вопли жални
на хора със одежди кални. [3700]
А ето, че се появява
и крал Артур. И той застава
със свойте рицари от класа
на славната си Кръгла маса [3704]
във близост до самия брод,
пред струпалия се народ,
стъписан пред опасността
да хлътнат всички във калта. [3708]
Проблясват щитовете нови,
конете вече са готови,
на челото с герб хералдичен,
да се представят в бой епичен. [3712]
Турнирите започват вече…
Щом разпознава отдалече
Артур, Тристан му прави знак:
— Кралю, виж куция ми крак, [3716]
пъпчивия ми болен вид…
Сир, аз съм беден инвалид.
Баща ми педя ниви няма,
мизерията ни голяма [3720]
доведе ме до този хал.
Говорят, че си щедър крал,
и в теб е моята надежда.
Сега аз виждам те в одежди [3724]
от регенсбургска тъкан сива;
чудесен реймски плат покрива
прекрасната ти бяла кожа,
а на краката си пък сложил [3728]
красиви гетри от коприна.
Аз в мойте дрипи ще простина,
а ти от студ не се боиш.
Кралю, нали ще ми дариш [3732]
тез гетри?
Кралят се смилява
и с благородство му ги дава.
Голтакът взема ги и пак
присяда на самия бряг [3736]
и се стреми при всеки случай
от идващите да получи
пари или пък дрехи в дар.
В тоз миг на кон пристига Марк, [3740]
внушителен, ала навъсен,
и вижда този просяк мръсен
как с кречеталото си трака,
как гъгнейки и с глас прегракнал [3744]
говори и ръка протяга:
— Кралю, дано ти Бог помага!
Дай нещичко!
Тогава кралят
качулката си бързо сваля [3748]
и казва: — На ти, братко, тази
качулка моя да те пази
от студове при лоша зима.
С признателност Тристан я взима [3752]
и под наметката я пъхва.
Крал Марк го гледа и въздъхва:
— Ти откъде дойде при нас?
— Кралю, от Карлион съм аз, [3756]
а пък баща ми от — Уелс…
— В какви конци си се оплел?
— Преди около три лета86,