Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

под напъна на младостта, [3760] по хубавица се увлякох и куп несгоди си навлякох. И ден, и нощ аз оттогава с туй кречетало проглушавам [3764] народа: милостиня прося. — А тези пъпки от какво са? Бих искал всичко да ми кажеш. — Кралю, мъжът й бе прокажен, [3768] от него ми дойде туй зло, защото същото легло деляхме… Ала тя за мен е най-красивата, освен [3772] една… — Кажи коя е тя! — Изолда. Тя по красота я бие… Двете си приличат и по това, че се обличат [3776] с еднакви дрехи87.         Марк тогава усмихва се и отминава. Изтеглил меча, вдигнал щита, Артур го среща и го пита [3780] как е Изолда. Марк отвръща: — След малко тя ще дойде също, кралю. Андре я придружава.         И двамата крале застават [3784] зарадвани на този бряг в очакване да видят как през Кални брод ще мине тя и ще се добере до тях. [3788] И подлеците нам познати (дано ги Господ в ада прати!) при просяка ще се поспрат, но само за да разберат [3792] къде по-точно да прегазят, та от калта да се предпазят. Тристан с тояжката тогаз им сочи торфения пласт [3796] и казва: — Ето там минете! Мнозина рицари с конете там минаха.         И те тогава нататък бързо се отправят, [3800] но в тиня невъобразима след миг затъват тези трима барони подли. — Пришпорете конете си и се сетете [3804] за мене — вика им Тристан. — От Бог е всеки призован по нещичко да ми даде.         Но те не виждат накъде [3808] да продължат… Кога все пак ще стъпят на устойчив бряг? Те с виковете си събират участниците във турнира [3812] край просяка, а той не секва изменниците да упреква: — Защо не ползвате, сеньори, тъй както трябва ваште шпори? [3816] Я дрехите си ми хвърлете и си помагайте с ръцете, за да преминете туй блато! Самият аз видях когато [3820] мнозина минаха от тука.         И продължава той да чука, на подбив, с тънката тояжка по вече пълната си чашка [3824] и безподобен шум да вдига. Но тъкмо в този миг пристига кралицата. Тя засиява, от радост, щом Тристан познава [3828] и щом съглежда подлеците в кал, стигаща им до гърдите.         Оттатък блатото стоят крале, барони; те следят [3832] как другите в калта се валят, как просякът, без взор да сваля, подтиква ги: — Дойде, сеньори, кралицата, за да говори [3836] пред вас за свое оправдание. На който липсва му желание да я изслуша, той остава в калта. [3840] Това развеселява присъстващите, а Тристан обръща се към Деноалан: — Сеньор, за моята тояга хвани се, мишците напрягай [3844] и ще излезеш.         Оня хваща, Тристан я пуска и го праща в калта и само мръсен кичур коса над тинята наднича. [3848] Изваждат го и чак тогава прокаженият заявява: — Сеньор, не е вината в мен. Та виж, че аз съм вкочанен, [3852] парализиран съм в ръцете, подагра имам на нозете, а мускулите ми са сухи като кора на стволи кухи. [3856]         Изолда до Динас застава; той, виждайки какво там става, намигва й: навярно знае кой с подлеците си играе, [3860] и силна радост го обзима, когато гледа тези трима изменници в калта как газят, как мъчат се, за да излязат, [3864] как преобличат се пред взора на насъбралите се хора… Та как от тази мръсотия ще могат те да се измият? [3868] Динас й казва с глас тревожен: — Кралице, тази тиня може

87

Ст. 3777: Разказът на „прокажения“ е изпълнен с намеци за личните истории на тримата протагонисти. Проказата символизира любовта като сила, която маргинализира влюбените. Текстът на Берул разгръща този символ на три смислови равнища. 1) Ивен и групата прокажени олицетворяват плътското желание, което тлее у тях като неугасим огън. Всяка жена, предназначена за задоволяване на подобно желание, би се изложила на пъклени страдания. Затова Ивен моли Марк да му предаде Изолда, вместо да я изгори на кладата (ст. 1188–1220). 2). Подобно на други епизоди, когато Тристан прибягва до лъжа или променя външния си вид, маската на прокажен, която той избира, за да прикрие идентичността си, не е случайна: тя прикрива и в същото време разкрива истината за героя. Въздействието на проказата тук е успоредено с въздействието на любовното биле: неутолимо, парещо желание. За първопричина на проказата е посочен Марк. Така му е отредена функция, симетрична на любовния еликсир, доколкото и кралят, и билето са препятствия за свободното любовно чувство. 3) Дръзкото сравняване на любимата на просяка с Изолда бележи кулминацията в паралела между историята на прокажения и тази на Марк и Изолда.

Сцената с просещия прокажен е типично комедийна. Публиката се смее и изпитва чувство за превъзходство над Марк, защото долавя истината в намеците на прокажения, които кралят смята за безсмислици.