Един от вас, снабден с върлина, [4320]
ще се прехвърли със отскок
оттатък тесния поток,
за да застане там, отгдето
ще може с този прът пердето [4324]
да отстрани, за да се види
Тристан, когато той отиде
с кралицата да си говори.
Ако един от вас тъй стори, [4328]
до два-три дни ще види сам
Тристан като отива там.
Ако ви лъжа, нека стана
на пепел.“ — „Тъй да е, разбрано!“ — [4332]
в хор му бароните отвръщат.
Сплетникът се прибира вкъщи,
а после тримата решават
кой пръв Тристан ще наблюдава [4336]
как нощем, без да се страхува,
той се с кралицата целува.
И тъй, щом Годоин избран е
пръв край стената да застане [4340]
да види как Тристан в тъмата
се приближава до палата,
бароните се разотиват.
Кралицата, непредпазливо [4344]
(тя в заговор не се съмнява),
чрез Перинис предупреждава
Тристан, че следващия ден
Марк ще нощува в Сен-Любен [4348]
и че в покоите си тя
ще го очаква сутринта.
Тук ще научите, сеньори,
какво любимият й сторил: [4352]
навън все още тегнел мракът,
когато прекосил гъстака
и ненадейно мъж видял;
той в него Годоин познал — [4356]
нали отивал също там.
Тристан се поприкрил и сам
си казал: „Ще е по-добре
той мене да не ме съзре, [4360]
та лесно с него да се справя!“
И като стиснал меча здраво,
зад нисък храст нащрек застанал,
но Годоин по друг път хванал. [4364]
Тристан решил да го догони,
но не успял, защото оня
веднага се отдалечил.
Тристан след малко различил [4368]
по пътя и Деноалан:
на вран кон яздел той в раван,
а кучетата си бил пратил
да гонят дивеч из гората. [4372]
Но още преди те да могат
да стигнат някаква бърлога,
стоящият нащрек Тристан
ранил така Деноалан, [4376]
че най-добрият врач дори
не можел да го изцери.
Отметнал плащ, Тристан напада,
Деноалан е изненадан [4380]
и удря тутакси на бяг.
Ала Тристан с отскок все пак
настига го и го сразява.
Какво ли друго му остава, [4384]
щом другият си мисли само
как с меч да причини смъртта му,
но всъщност търси си белята.
Тристан отсича му главата, [4388]
без другият да викне даже:
„Ранен съм!…“ А за да покаже
на своята любима как
разправя се със своя враг, [4392]
с меч плитките му той отрязва.
След туй потегля и си казва:
„А Годоин в кой път ли сви?…
Завчас избяга ми, уви! [4396]
А ако още малко беше
изчакал, непременно щеше
да разбере, че му се пада
такава хубава награда, [4400]
с каквато аз Деноалан
зачетох: да лежи заклан.“
След като своя меч прибира,
Тристан в умрелия се взира, [4404]
оставя тръпнещото тяло
по гръб в полето опустяло,
притиска торса му кървящ
с дърво, намята своя плащ, [4408]
за да отиде там, където
Изолда с трепет във сърцето
го чака… Ала там пристига
и Годоин; той с прът привдига [4412]
пердето, за да наблюдава
какво във стаята ще става.
Пръв Перенис се забелязва,
а до Изолда се показва [4416]
Бранжиен: тя с гребен във ръката
прилежно сресва й косата.
Но в същия момент Тристан
прониква в спалнята припрян, [4420]
с две плитки в лявата ръка
и с лък във дясната. Така,
след като снема с жест чевръст
копринения шал, в цял ръст [4424]
той пред любимата застава.
Кралицата го поздравява,
но вижда как извън стъклата
пребягва сянка от главата [4428]
на Годоин. В миг тя разбира
защо подлецът се намира
край спалнята и разгневена,
потръпвайки от пот студена, [4432]
към милия си се обръща
и с глас престорен му отвръща:
— За мен ли носите това,
сеньор? А тази тетива, [4436]
доколко се опъва тя?
Тристан мълчи… Но мисълта
за нещо лошо го смразява.
Лъка опъва, но остава [4440]
объркан… След това я пита
за Марк и неговата свита.
Тя казва му каквото знае.
…………………………… [4444]
Да бе се Годоин спасил
от гибел, той би породил
помежду краля и жена му
такъв голям конфликт, че само [4448]
със смърт би бил той разрешен.
От Бог да е благословен
Тристан, затуй че му попречи!
Но в този миг той чува вече [4452]
Изолда: — Зареди стрелата,
опни до края тетивата,
мой мили, става лошо нещо!
Тристан веднага предусеща, [4456]
че риск го дебне; поглед вперва
в пердето и се разтреперва:
през него вижда в тъмнината
отвън на Годоин главата [4460]
и иска, без да губи време,
на прицел тоз подлец да вземе.
— Ах, Господи, до днес лъкът
ми беше верен всеки път — [4464]
си казва той. — Дано така
да ми послужи и сега.
Исусе, който си избавил
рода си, би ли ме оставил [4468]
да отмъстя на подлеците,
които ни почернят дните?
Той тъй опъва тетивата,
че в следващия миг стрелата, [4472]
по-бърза от сокол в небето,
уцелва Годоин в лицето,
в окото му направо влиза
и от тила след туй излиза, [4476]
ще кажеш, че се е провряла
през ябълка съвсем узряла.
В момента, в който възнак пада,
подлецът удря се в ограда [4480]
и после просва се така,
че нито с крак, нито с ръка
не е способен да пошава
и признак за живот не дава; [4484]
и тъй издъхва, без да може
да промълви: „Ранен съм!… Боже!…“