Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Лудостта на Тристан Оксфордски ръкопис

Тристан, отпаднал и посърнал, в страната си се е завърнал94; той е обзет от отчаяние, че за сърдечното страдание [4] лек в този свят не съществува. Не смогне ли да излекува дълбоката душевна язва, защо му трябва да запазва [8] един живот на скръб обречен? Щом страдаш, ти си мъртъв вече — по-хубаво е в гроб покой, отколкото тегла безброй. [12] От болката, от тази мъка светът за него става пъкъл. Когато няма утешение, не е възможно изцерение: [16] неотвратима е смъртта, ако изгубиш любовта.         Той би приел на оня свят да иде, а не в този ад, [20] без нея, все така да страда. Една-единствена отрада би искал — тя да разбере, че той избрал е да умре [24] заради таз любов голяма. На никого той вяра няма и иска никой да не знае какво душата му терзае. [28] Тристан на Каердин95 дори не смее да се довери, от страх, че може да попречи на плана му. А нали вече [32] Тристан пешком възнамерява за Англия да заминава, защото тръгне ли на кон, тогава в целия район [36] той би бил разпознат от всеки. А щом по прашните пътеки върви мъж в старо одеяние, кой би му отделил внимание? [40] Кой в свитата би бил подведен от вестоносец мръсен, беден, ако във кралски двор се вмъкне? Загрижен да не се натъкне [44] на някой, който го познава, той тъй неузнаваем става, че ни роднина, ни познат, ни някой друг на тоя свят [48] не би разбрал, че е Тристан и че преследва таен план. Единствено неща, които осъществили сме прикрито, [52] ни носят удовлетворение. Едно разкрито намерение обречено е на провал. Ако това не си разбрал, [56]