Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

горчилки и беди те чакат.         И тъй, Тристан обмисля всяка поредна стъпка през нощта и си претегля в мисълта [60] подробности най-дребни даже, та щом зората се покаже, към Англия той да поеме.         И ето, че настава време [64] за път. Той тръгва към морето и бързо стига там, където търговски кораб се приготвя да вдигне не след дълго котва. [68] Дали той с тежката си стока отива в същата посока?         Излязъл е попътен вятър, моряци мъчат се платната [72] да вдигнат и във този миг Тристан към тях отправя вик: — Моряци, Господ да ви пази и нека морските талази [76] към бряг желан ви отнесат. В каква посока сте? — На път за Англия сме — в дружен глас отвръщат те. — Защо и аз [80] не се кача? — Добре, сеньор, елате! — отговарят в хор моряците. И той тогава на кораба се озовава. [84]         Попътно вятърът издува платната, корабът отплува и устремно морето пори. Така сред водните простори [88] един ден и две цели нощи прекарват пътниците. Още в зори на следващия ден съзират пристан въжделен. [92] Туй Тинтагел е — тъкмо там цели да стигне и Тристан.         Тъй както често става в двора, крал Марк събрал е свойте хора, [96] а и Изолда е довел във замъка на Тинтагел. А той от великани96 здраво е построен и устоява [100] на всякакви машини бойни и на атаки вражи… …………………………… Един величествен донжон [104] над Корнуел се извисява: той погледите впечатлява с това, че цял е изграден от мрамор синкавочервен, [108] изкусно подреден така, както шахматната дъска. За да се влезе в крепостта, се преминава през врата [112] с внушителен, красив декор, под бдителния, строг надзор на двама рицари левенти.         Крал Марк е в замъка в момента [116] и в залите му е приел велможите от Корнуел и от Бретан. Чудесен кът, където те ще престоят [120] край кичести гори, богати на зверове и на пернати, сред пъстро цъфнали поляни и ниви, скоро изорани, [124] сред зеленеещи лъки край лъкатушещи реки. Марк често пъти ходи там, защото в пристана голям [128] пристигат иностранци лични със интереси най-различни. Понеже с тайнственост голяма се е прославил този замък, [132] и днес е смятан от мнозина за омагьосан: дваж в година, при зимен студ и летен зной, от погледа изчезва той.97 [136] Които чудото видели с недоумение приели, че се касае за магия. Тъй мислели си и ония, [140] които идвали със цел да се разходят в Тинтагел. Тристан едва-що стъпва с крак на този тъй жадуван бряг, [144] и почва хората да пита за Марк и неговата свита. От преминаващ мъж узнава, че кралят вече заседава [148] с придворните си в този ден. — Ами Изолда и Бранжиен, дали и те са тук? — И тях съвсем наскоро ги видях — [152] отвръща някой от тълпата. — Изолда все тъжи, горката.         Тристан е силно развълнуван от туй, че името й чува, [156] въздиша тягостно и пак започва да си мисли как да види своята любима. Каква е ползата, че има [160] кураж и сръчност, мили Боже, щом като нищичко не може, в конкретния момент да стори, с Изолда за да поговори? [164] Марк ненавижда го, уви, и ако жив го залови, грози го сигурно смъртта. Но все тъй в плен на любовта, [168] той казва си: „И да умреш,

96

Ст. 99: Според легенда, използвана от Джефри Монмътски (История на британските крале, 1138) и от Вас (Роман за Брут, 1155), в древността остров Албион (бъдеща Великобритания) бил обитаван от великани, които троянците, потомци на Еней, избили, преди да се заселят по техните земи.

97

Ст. 136: Медиевистът Филип Валтер търси връзка между замъка в Тинтагел, изчезващ от погледа два пъти годишно, и някои мегалити, които келтският фолклор описва като врати към Другия свят.