Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

намерила върху скала [280] и дълго време ме кърмила, като че кърми рожба мила104. Кралю, аз имам и сестра: красива, умна и добра. [284] Съгласен съм да задържите сестра ми, ако позволите кралицата да дойде с мен. По нея луд съм нощ и ден. [288] По-старата е за досада, по-младата е за наслада. Ако Изолда ми дадете, кралю мой, сигурен бъдете, [292] че вечно ще ви служа аз.         Крал Марк разсмива се на глас и казва: — Драги, да речем, че ти кралицата дадем, [296] кажи къде със нея смяташ да идеш? — Горе в небесата, кралю, дворец там имам свой: изцяло от стъкло е той. [300] Весден на слънцето лъчите му преминават през стените. Там нивга вятър не повява и той едва се полюлява [304] на небосклона засиял. Там има стая от кристал, която е така прекрасна, че щом я грейне слънце ясно, [308] във нея всичко заблестява105.         Марк много се развеселява и пред събраните придворни споделя: — Вижте как говори… [312] За луд е луд, но друг едва ли с такъв език ще се похвали… — Кралю, — пак лудият подема — дойдох кралицата да взема: [316] душата ми по нея стене; най-скъпата жена за мен е Изолда и ще я обичам за цял живот. Аз се наричам [320] Тантрис106. Заклевам се пред вас.         Кралицата с ядосан глас го пита: — Кой ви пусна тук? Не сте Тантрис, а някой друг. [324]         А лудият все нея гледа и виждайки я все по-бледа, повтаря пак: — Тантрис съм аз, кралице, и съм луд по вас. [328] Я припомнете си за тоя гигант Морхолт, ранен в двубоя със мен. Та той бе настоявал Марк кръвен данък да му дава — [332] девойки и момци. Но аз все пак го победих тогаз и го убих. Но мойта рана на хълбока по-люта стана [336] и много силно ме болеше, защото явно мечът беше отровен и костта загни, та аз прекарах тежки дни [340] и нощи в търсене на цяр, но нито доктор, ни знахар не ми помогнаха. Тогава, видял, че краят наближава, [344] помислих, че е най-добре да тръгна с кораб по море и да изчезна в дълбините. Но ураганът със вълните [348] неотклонимо ни повлече накъм Ирландия далечна, страната, от която бях изпитал безподобен страх, [352] защото аз убих Морхолт, а ваш вуйчо беше той, Изолда. Но тъй като аз бях ранен, дори и арфата за мен [356] не бе утеха… Тъй обичам да свиря, за да се развличам! Понеже стигнал бе до вас слухът, че и на арфа аз, [360] макар и с тежка рана, свиря, заръчахте да ме издирят и да ме доведат в палата. Със някакъв балсам самата [364] кралица мен ме излекува (дано даде Бог да векува!). Твърдяхте ми, че са чудесни бретонските народни песни, [368] които пеех ви тогаз. Тантрис, кралице, туй съм аз. — Не е възможно — казва тя. — Как с него ти по красота [372] ще се сравняваш107? Я млъкни и с глупостите престани, че хич не са ми по вкуса.         А той навирва си носа [376] и като истински глупак с юмруци удря, рита с крак, придворните за да изгони, като крещи: — Навън, барони! [380] Защото искам да остана сам със кралицата. — Смълчана, тя почва да се изчервява, а Марк все тъй се забавлява [384] със разиграваната сцена. Но като вижда притеснена жена си, казва възмутен: — Глупако, я ела при мен. [388] Нима си толкоз близък с нея? — Кралю, да отрека не смея. А тя крещи: — Лъжец, лъжец!

104

Ст. 282: В несвързаните безсмислици на „лудия“ се долавят мотиви и образи, познати на средновековните книжовници. Син на косатка, приличаща на сирена, „лудият“ напомня за библейския пророк Йона, който пребивава три дни в утробата на кит (Йона, 2, 1–11). Мотивът за сирената и нейната рожба се изобразявал често в полето на икони и като украса на главните букви в средновековните ръкописи. Негови разновидности в литературата са змеицата Мелюзина с многобройната й челяд, както и изворната фея Ниниан, отгледала Ланселот. Може да се предполага, че мотивът за детето, откърмено от тигрица, е заимстван от Вергилиевата Енеида, където Дидона презрително казва на Еней, че не е син на богиня, а е откърмен от свирепа тигрица (Енеида, ІV, ст. 367). Общото между всички тези митове и мотиви е идеята за необикновения произход на героя, съчетаващ в себе си човешка и животинска природа, естественото и свръхестественото.

105

Ст. 309: След морската бездна, където се е родил, след дивите скали, на които е отгледан, „лудият“ разполага бъдещата си любовна идилия на небето. Мотивът за стъкления дворец, огрян от слънцето и неподвластен на сезонните промени, се родее с мотива за стъкления остров — разновидност на келтското отвъдно. Ако се обърнем към по-далечното минало, откриваме аналози на идеалното алтернативно пространство в гръцката представа за Елисейските полета. Там пребивават в блаженство добродетелните души. Елементи от Елисейските полета присъстват и в любовната мечта на „лудия“ Тристан. Ще добавим към този кратък ракурс и Омир. В Одисея Протей описва пред Менелай Елисейските полета като земен рай, „гдето минава животът на хората лек и спокоен, / няма ни дъжд, нито сняг, нито хали жестоки бушуват, / лее се вечният шумол на лекодиханния вятър / от океана изпращан да носи на хората свежест“ (превод Г. Батаклиев, ІV, ст. 565–568). Елисейските полета са вертикално противоположни на Олимп (така както в разказа на „лудия“ Тристан морската бездна се противопоставя на небесния дворец), описан обаче в Одисея със същите характеристики. Там „дъжд не вали, ветрове не бушуват, / никога сняг се не сипе“ (VІ, ст. 43–44). Няма съмнение, че анонимният автор на „Лудостта на Тристан“ (Оксфорд) изгражда словото на героя с реминисценции от съвременни и класически образци.

106

Ст. 321: По време на първия си престой в Ирландия героят се прикрива също под псевдонима Тантрис, според версията на Готфрид Страсбургски. Тантрис е анаграма на Тристан. В нея френскоезичната публика долавя и друго значение: Tristan = tant triste (толкова тъжен). В този смисъл може да се каже, че за немскоезичния Готфрид Тантрис е резултат от формално разместване на сричките, докато в контекста на френския език Тантрис внушава за градация на тъгата и страданието на героя. Този контекст е в пълен унисон и с психическото състояние на Тристан в началото на поемата (вж. ст. 365, 15–21, 172–173).

107

Ст. 373: Нито Марк, нито Изолда разпознават Тристан, когато той предава много точно обстоятелствата около двубоя срещу Морхолт, излекуването му в Ирландия от майката на Изолда, уроците по музика, които от благодарност е давал на младата принцеса Изолда. Причините за „глухотата“ на Марк и на Изолда са различни. Марк не е в течение на подробностите около престоя на Тристан в Ирландия. С други думи, той не познава контекста, в който се вписва разказът на Тантрис. Марк не долавя метонимното измерение (основаващо се на връзката между съседни елементи) в разказа на лудия. Изолда знае, че въпросният разказ е правдоподобен, но не признава автентичността на разказвача, защото не вижда никаква прилика между стройния красавец Тристан и окъсания, мръсен Тантрис (вж. също 576–582, 839–845). Именно тази й неспособност да долови приликата между двамата е основание да твърдим, че нейният метафорен механизъм (действащ по принципа на подобието между елементите) не работи. Пълноценното възприемане на рапсодийното слово на Тантрис изисква съчетаване на метонимичното начало (контекста) с метафоричното (идентичността на говорещия, до която може да се стигне по пътя на сравнението). В противен случай цари недоразумението.