Выбрать главу
кралю. Например няма пречки да хващам вълци или мечки със ястреби; а пък глигани с полярния сокол ще хвана; [508] за диви зайци и сръндаци използвам моите гераци, а със сокол чучулигар улавям някой лопатар, [512] понякога и дива котка112. Щом след ловджийската разходка се върна вкъщи, аз веднага започвам със една тояга [516] усърдно да се упражнявам за бой. Все още не познавам (откак се помня досега) ни щитоносец, ни слуга, [520] ни друг, решен в борба гореща да ми излезе с меч насреща, щом още мил му е животът. А пък на арфа и на рота [524] как само свиря и как пея! А знаете ли как копнея, как страдам по една прекрасна жена, една кралица властна; [528] как беля на дърво кората и как я хвърлям във водата… Не ставам ли за менестрел113, кралю? Не съм се май отчел [532] пред вас, придворни, с таз тояга тъй, както се на вас полага. Я хайде, бързо си вървете у вас, че трябва да ядете. [536] Добре е кралят, според мен, да си отдъхне за момент.         Марк смее се, но тоя път нарежда кон да доведат, [540] та из дъбравите зелени той с рицари най-приближени да иде да се поразсее. А пък Изолда все по-зле е [544] и казва му: — Боли ме много главата, сир… Ех, ако мога да си почина! — Кралят скланя и тя, объркана, смълчана, [548] отива право в свойта стая и заридава: — Аз не зная кому е нужно да съм жива, щом моето сърце в такива [552] неволи се изпепели. Бранжиен, приятелко, дали да не предпочета смъртта, след като болката, скръбта [556] обсебили са ми душата? Един луд днес дойде в палата, с глава остригана на кръст, и като че ли бръкна с пръст [560] във раната ми тоз злодей. Гадател или чародей е тоя луд? И как тъй знае (и то в подробности) каква е [564] съдбата ми? Кой друг, Бранжиен, ще знае толкова за мен, за любовта ми към Тристан? Навярно този шарлатан [568] чрез чародейство и магия успял е да научи тия подробности, щом толкоз вещо говореше за всяко нещо. [572]         Бранжиен отвръща й веднага: — Кралице, аз се обзалагам, че този луд ще е самият Тристан. — Не, тази грозотия [576] не може да е мой любим. Тристан е с чар неповторим и с най-изящни маниери. Не ще се никъде намери [580] друг рицар с красота такава, че със Тристан да се сравнява. Дано го съди божи съд, тоз луд! Проклет да е часът, [584] когато той се е родил, и корабът, със който бил пристигнал в нашата страна! Да бе го някоя вълна [588] ударила, че да умре безследно в бурното море!         Бранжиен възкликва: — Извинете, кралице, но защо кълнете [592] човека, бил той и глупак? Кой тъй научи ви и как обхвана ви такава злост? — За всичко е виновен тоз [596] негодник, вярвайте, Бранжиен. До днеска никой друг на мен не е държал такъв език. — Кралице, този хубостник, [600] кълна се и в свети Йоан, ще да е пратен от Тристан. — Кой знае?… Щом е тъй, идете във залата и говорете [604] със него… Бихте го познала.         Бранжиен в тържествената зала сама при лудия отива и никой друг там не открива. [608] Видът му мигом я смразява…         Той тутакси я разпознава, изпуска своята тояга и казва й: — Елате, драга! [612] Ах, колко е добре, Бранжиен, че идвате сега при мен! За Бога, милост проявете!         Бранжиен отвръща му: — Простете, [616] нима за мойта милост става
вернуться

112

Ст. 513: Както вече отбелязах, „автобиографичните“ разкази на Тантрис предават с безспорна точност минали събития. В този смисъл те изпълняват и ролята на резюме — похват, който се оказва особено полезен за читателя на творби, достигнали до него в непълен вид. От друга страна обаче „реминисценциите“ на „лудия“ остават неразбрани, защото върху тях пада сянката на абсурдната му генеалогия (роден от косатка, откърмен от тигрица). Ловните „умения“ на Тантрис са ново доказателство, че той не е с всичкия си. Така авторът постига ритъм в словото на лудия, при който правдоподобието се редува с абсурда. Това поставя на изпитание възприемателните способности на всички присъстващи, които или смесват две смислови нива, вместо да ги разграничават, или просто ги възприемат непълно.

вернуться

113

Ст. 531: Тристан се представя като поет и подсказва как следва да възприемаме неговите разкази.