Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Лудостта на Тристан Бернски ръкопис

Тук започва приключението на Тристан

Тристан не е обичан в двора… Къде да иде? Що да стори?… … От Марк изпитва силен страх. Той знае кралската закана, [4] че ако някъде го хванат, ни името, ни потеклото не могат му спаси живота. Пред двора Марк е споделил [8] обидата си, че е бил опозорен без капка свян от племенника си Тристан: с кралицата той имал връзка [12] интимна — непристойна, дръзка. До смърт засегнатият крал за този именно скандал с най-близкия си кръг говори: [16] — Днес кралската ми чест, сеньори, е под въпрос. Такъв позор на мене и на моя двор Тристан докара и замина [20] безследно някъде в чужбина, за да живее ненаказан. А мен ме смятат за белязан глупак… Свети Оде124, не знам [24] ще понеса ли този срам… … Та ако някой между вас го срещне, нека не отлага, а да ме извести веднага. [28] Барони, аз съм се заклел в свети Самсон от Корнуел, че ще съм вечно задължен на този, който спрямо мен [32] предаността си прояви и тука се с Тристан яви.         И всички вричат се пред краля… Въздиша само сенешалът [36] Динас: от страх, че за Тристан се готви пагубен капан; чрез пратеник го известява, че явна смърт го застрашава, [40] че Марк подготвя отмъщение за неговото поведение тъй дръзко и непредпазливо. Той от придворни завистливи [44] предаден е; това е краят и на любовната омая с кралицата. Но как обратно да иде там, щом многократно [48] се е налагало да бяга. Сърцето му от жал се стяга, че е без своята любима. Една Изолда той си има, [52] ала по другата бленува125. Да иде в двора се страхува, но как да дойде тука тя? „Ех, Боже, колко тегота [56] върху ми любовта стоваря! Все пак скръбта не ме докара до хленч… Ала какво да сторя?… … Сега пак болки, пак страдание!… [60] Безсилна ли бе ми душата, та изоставих тъй жената, която зарад любовта ни