Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Мари дьо Франс Орловите нокти

        Ще е истинска радост за мене да ви кажа как бе съчинена и как стига до нас песента за орловите нокти, как тя [4] възхвалява любовната страст. Многократно бях слушала аз за Тристан и Изолда, бях чела147 как до много беди ги довела [8] любовта, как ги те преживели и как после в един ден умрели.148 От обида и яд обладан, крал Марк много намразил Тристан, [12] който бил му обикнал жената, и прогонил го вън от страната149, Той за своя Уелс150 си заминал и изкарал там цяла година, [16] изпитания тежки търпял, най-различни злини преживял, често пъти и с риск на живота (така случва се с този, когото [20] е опарил любовният пламък, но, уви, е обречен да няма нито радости, нито наслада а от обич неспирно да страда). [24] Тристан искал Изолда да види и решил в Корнуел да отиде, но не смеел да влезе в палата, затуй дълго се криел в гората, [28] а когато настанела вечер, той излизал не много далече, срещал селяни бедни, които го гощавали, той ги разпитвал [32] как е кралят, къде пребивава и с какво се крал Марк занимава. Та от разговор с тях той узнал, че със свойте придворни Марк щял [36] в Тинтагел151 да отиде наскоро, че се канел там заедно с двора Петдесетница152 да отпразнува, че от няколко дена планувал [40] да прекара там целия ден, от съпругата си придружен. Щом научил Тристан новината, заживял със надежда в душата [44] да я види, когато отива в Корнуел — в никой случай не бива да пропусне възможност такава. Той се върнал пак в свойта дъбрава, [48] с нож отсякъл си клон от леската, най-грижливо обелил кората и на гладката вече тояга свойто име изписал… Веднага [52] ще се сети Изолда чия е (та нали наблюдателна тя е — и при друг случай, както вървяла, го съгледала тя и го спряла). [56] На кривака му пишело още как Тристан престоял дни и нощи сам в леса и как чакал мига да й види отново лика, [60] как изобщо не мислел, че може без любимата си (не дай, Боже!) да живее щастлив на земята, така както не може леската [64] без орловите нокти, които са съдбовно по нея увити, и речеш ли да ги отделиш, непременно ще ги изсушиш. [68] Могат те да живеят и век, щом на тях не посегне човек; отдели ли ги, той ги обрича да умрат, все едно ги отсича. [72] „Мила моя, така е и с нас — не допускам за миг, че без вас бих живял… Нито вие без мен.“153         Щом настанал въпросният ден, [76] Тристан сложил край пътя кривака и сред храстите скрил се да чака. А кралицата, както вървяла, ненадейно тояга съзряла, [80] разпознала я, в буквите взела да се взира и, щом ги разчела, наредила за малко да спрат да починат след дългия път. [84] На Бранжиен тя направила знак да я следва и в сенчест гъстак я въвела, Тристан там видяла, радост в нейния взор засияла [88] и Тристан също радостен бил… Своя замисъл той й разкрил, а Изолда, доволна, честита, обяснила му как да опита [92] да постигне с крал Марк помирение (Марк се канел, под чуждо давление, със Тристан да постъпи най-строго и това го измъчвало много). [96]

147

Ст. 7: Освен устни източници, Мари споменава и писмени. Очевидно става дума за роман за Тристан и Изолда, който не е оцелял, но е послужил като основа на другите творби на същата тема, създадени в края на ХІІ век.

148

Ст. 10: Мари резюмира цялата история на Тристан и Изолда, която има поетичен и в същото време трагичен край, докато настоящото „ле“ е посветено на един-единствен епизод с щастлива развръзка от премеждията на влюбените.

149

Ст. 14: След като връзката на Тристан и Изолда става публично достояние, крал Марк отдалечава от двора своя племенник. Но любовниците не могат да живеят разделени задълго. Тристан търси начин да прати тайно или кодирано послание до Изолда, за да уговорят среща. Такава е първоначалната ситуация в Орловите нокти, както и в двете анонимни поеми Лудостта на Тристан.

150

Ст. 15: Мари единствена сочи Уелс като родина на Тристан. Според други автори, родината на Тристан е Шотландия (Берул, Айлхарт Οбергски) или Бретан (Готфрид Страсбургски).

151

Ст. 37: Крепостта Тинтагел, разположена на северозападното крайбрежие на Корнелския полуостров, е една от двете основни резиденции на крал Марк. Според някои легенди и според Вас (Роман за Брут) в Тинтагел е роден и крал Артур.

152

Ст. 39: В еврейската традиция Петдесетница, тоест петдесет дни след Пасха, отбелязва деня, в който Мойсей получава на Синайската планина Божите заповеди. Според католическата традиция Петдесетница е денят, в който Светият Дух осенява учениците на Христос. Този празник, свързан с настъпването на лятото, се споменава често в артуровските романи, но бива изпразнен от християнското си съдържание. Тогава кралят свиква двора на заседание, организират се празненства, турнири, ловни състезания и др.

153

Ст. 48-52; ст. 57-75: Пасажите с посланието на Тристан до Изолда са били предмет на множество коментари. Основният въпрос, занимавал критиката, е: как и какво точно е изписал Тристан на лесковата пръчка? Отговорите на този въпрос можем да групираме в пет интерпретационни хипотези.

1. Тристан изписва върху пръчката само своето име, а казаното за надеждата му да види Изолда е в минало време (ст. 57–61 и следв.) и се отнася за по-дълго писмо, изпратено преди няколко дни на любимата. Застъпници на тази хипотеза са Люсиен Фуле и Даниел Поарион.

2. Тристан изписва само името си (Лео Шпицер, Жан Фрапие, Роже Драгонети и др.), което буди у Изолда спомени за преживяното с Тристан.

3. Ана Мария Валеро смята, че Тристан изписва своя любовен девиз (ст. 74–75), а казаното в ст. 54 от оригинала — de sun cultel escrit sun nun — (курсивът мой — С.А.), тоест „с ножчето изписва своето име“ трябва да се чете „с ножчето изписва своето послание“, доколкото nun означавало не „име“ (от латинската дума nomen), а „послание“ (от латинското nuntium).

4. Според Жан Ришнер на лесковата пръчка е изписано цялото послание. За целта Тристан е издялал четири страни на леската и ги е използвал като четири страници. Така бил постъпил и Милон (от едноименното „ле“ на Мари дьо Франс), изписвайки в писмото до своята любима първо името си.

5. В началото на ХХ век Гертруд Шьоперле формулира хипотеза, възприета по-късно и от Грейс Франк, Морис Каньон и — с най-убедителни аргументи — днес от Мирей Демол (от нея черпя цялата тази информация. Вж. обстойния послеслов на Мирей Демол към Орловите нокти: Mireille Demaules, „Marie de France, Le lai du chèvrefeuille, Notice“, in Tristan et Iseut, Les premières versions européennes, Paris, Gallimard, „Pléiade“, 1995, pp. 1287–1297). Според тази хипотеза цялото послание от стихове 48–52 и 57–75 е изписано на лесковата пръчка на огамическо писмо. Въведено в скандинавския Север през ІV-V век от н.е., огамическото писмо се е използвало широко до ІX-X век също в Ирландия и в Уелс. За негов носител използвали дървени плочки, а леската, на която Тристан пише, символизирала у келтите поетическото вдъхновение. До нас такива дървени плочки не са достигнали. Единствените паметници с огамическо писмо са каменни, по-рядко метални.

Излагам най-същественото в тези пет хипотези, защото всяка от тях хвърля светлина върху определен аспект от стила на Мари. И петте хипотези изхождат от негласната презумпция, че текстът на Мари е правдоподобен и че неговото тълкуване трябва да отстоява тази правдоподобност. В действителност, Мари не пише според определени изисквания за правдоподобност. Нейните куртоазни новели изобилстват с примери за липса на правдоподобие, каквито са приказните и свръхестествените явления и персонажи. Затова нито една от въпросните хипотези не променят смисъла на новелата. Важно е не как Тристан е написал своето послание, а какво казва то.