1. Главная
  2. Книги
  3. Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]
  4. Страница 67
Выбрать главу
        Уви, вече настанал часът те отново да се разделят: но и в този момент не могли те да си тръгнат без сълзи в очите, [100] без изгаряща болка в душата. Тя прибрала се пак във палата, а пък той щял в Уелс да стои и да чака дано му прости [104] Марк: дано го приеме пак в двора да живее там с близките хора.
        Неведнъж у Изолда се връща този спомен и тя се обръща [108] към Тристан (който арфа владеел и понякога свирел и пеел) да запази завинаги в песен онзи паметен миг, миг чудесен, [112] в който, щом се внимателно взряла тя в кривака му, лесно разбрала         от кого е туй мило послание… И в ответ на това й желание [116] звучи още в трогателни ноти песента за орловите нокти154.

Томас

Тристан и Изолда

Фрагмент от Карлайлския ръкопис155
— Ако не беше ни събрала156 случайността, не бих разбрала, [40] че болест морска и изгора така горчат. На всички хора, един път вкусили от тях, внушават те омраза, страх… [44] Горчи вълнение в морето, горчи влечение в сърцето157. Да можех, и от двете вече стояла бих съвсем далече. [48] Любов — същинска болест тя е!         Тристан се чуди и се мае какво Изолда притеснява, защо с горчилка споменава [52] за страх от морското вълнение и от сърдечното влечение. А на Тристан не му харесва, че непрестанно тя ги смесва… [56] И казва си: „Тя според мен сега на любовта е в плен: човек от нея прималява, а от море му прилошава“. [60] — Горчилката — подема тя — е свързана и с любовта. Усетих болката в сърцето, дордето плавахме в морето. [64]         Дочул това, Тристан отвръща: — Боли ни от едно и също: боли от любовта в сърцата. На мен не ми горчи тъгата, [68] ала и аз се разболях, когато сред морето бях. Но за това ми е виновно не то, а чувството любовно. [72]         Той млъква и едва тогава Изолда се успокоява, щастлива, пълна пак с надежда. Тристан зарадван я поглежда, [76] известно време разговарят и своите сърца отварят един на друг. От страст обзети, те в миг се хващат за ръцете, [80] целуват се и се прегръщат, на ласките си с плам отвръщат, накрая пред Бранжиен признават, че се обичат, и тя става [84] довереник и съучастник на любовта им. Свойте страсти те утоляват денем, нощем със скритата надежда още [88] да трае тяхната наслада: единствената им отрада за болките от любовта, в която често радостта [92] се сменя с горест и страдание. А пък при всяко въздържание, човекът, който силно люби, по нещо неизбежно губи. [96]         Но корабът се приближава до Англия: на всички става приятно, че на бряг мечтан ще стъпят… Не и на Тристан. [100] Той влюбен е и предпочита да е с Изолда сред вълните, за да се насладят изцяло на любовта си… Но за жалост [104] брегът е близо. Много хора, които чакат този кораб, го разпознават отдалече. Вестител млад открил е вече [108] Марк, който е на лов в гората, за да му каже новината. Щом Марк добрата вест узнава, вестителя той посвещава [112] във рицарство и край морето отива — точно там, където Тристан с Изолда ще доплават. Със пищно шествие тогава [116] Марк и девойката пристигат в палата, после сватба вдигат и всички до среднощ празнуват и с младоженците ликуват. [120]         С находчивост се проявява Изолда: щом нощта настава, от младоженеца се скрива и в стаята си тя отива [124] с Тристан. Извиква и Бранжиен и с вид отчаян, натъжен, я моли вместо нея тя да бъде с краля през нощта [128] (А Бранжиен нито веднъж не била спала с никой мъж). През сълзи, с клетви, с увещания, с молби горещи, с обещания [132] тя най-накрая я склонява. Часът за лягане настава, одеждите си те сменяват и тъй Бранжиен се озовава [136] на младоженеца в леглото.         Опиянен след тържеството, Марк, без да подозира нещо, с Бранжиен прегръща се горещо [140] и под напора на страстта отнема й девствеността. Изолда е нащрек в туй време да не би пък Бранжиен да вземе [144] подир насладите в кревата да му разкрие хитрината. Щом свършват с Марк, Бранжиен излиза, кралицата при краля влиза [148] и ляга в брачното си ложе. Марк много бил пил и не можел да се досети, че в леглото е друга легнала, защото [152] и тя не се съпротивлява, и затова той воля дава на любовта си…
вернуться

154

Ст. 118: В оригинала Мари сочи заглавието на френски (Chievrefueil) и на английски (Gotelef). И тук, подобно на друга нейна новела (Нещастникът), фикцията дублира творческия процес на Мари. Изолда моли Тристан да съхрани спомена за тяхната среща в ново „ле“. Героят възпява този епизод, след като вече е написал за преживяното с Изолда. В такъв смисъл той съчетава емоционалния писмен разказ с поетическата песен. Мари възпроизвежда неговия жест, възпявайки на свой ред в разказ песента, композирана от Тристан. Френската наратология нарича този похват „отразяване във вдлъбнато огледало“ или миниатюрно възпроизвеждане (mise en abyme).

вернуться

155

Този фрагмент бе открит през 1992 г. Той хвърля светлина върху два ключови момента от легендата: сцената с пиенето погрешка от любовното биле и страстта, която завладява едновременно Тристан и Изолда; първата брачна нощ на младоженците Марк и Изолда, когато Изолда праща на свое място Бранжиен в брачното легло, за да прикрие загубената си девственост.

вернуться

156

В предходните 38 стиха от „Карлайлския фрагмент“ на версията на Тома са запазени само отделни думи, които не позволяват да бъде направен достатъчно смислен превод. — Б.пр.

вернуться

157

Ст. 46: Монологът на Изолда повтаря натрапчиво три ключови думи — море, любов, горчилка. С присъщата си реторическа виртуозност Томас ги изразява посредством три омоними: la mer (морето), l’amer (любовта) и l’amer (горчилка). Едно-единствено означаващо [ламер] препраща към три различни означаеми (море, любов, горчилка), между които фабулата изгражда причинно-следствена връзка: от плаването в море героите ожадняват, пият от любовното питие и изпитват страстно влечение един към друг, в което вече долавят бъдещите си страдания.

~ 67 ~