… Тристан кралицата прегръща. [156]
И двамата са убедени,
че този път не са следени…
За жалост, идва Марк с джуджето,
за да ги заловят, дордето [160]
в омая ги държи грехът.
За щастие те вече спят…
Марк към джуджето се обръща
и казва: — Чуй ме, аз се връщам [164]
бароните да доведа
на място да се убедят
дали извършили са грях
и ако са виновни, тях [168]
ги чака клада.
В тоз момент
Тристан се буди, ужасен,
че вижда краля, и веднага
събужда я: — Изолда, драга, [172]
един подлец ни е издал
и кралят всичко е видял.
Сега Марк връща се във двора,
за да повика свойте хора, [176]
и щом ни тука заловят,
на клада ще ни изгорят.
Любима, ще се махна аз,
та после никой в нищо вас [180]
да не вини…
… От щастието си ще бягам,
от силното ви обаяние,
за да отида във изгнание, [184]
макар че риск там също има.
Сърцето ме боли, любима,
че се разделяме сега.
Обичайте ме все така… [188]
Изолда, тръгвам си… Простете
и ме за сбогом целунете.
Тя дълго, дълго го целува,
но като вижда как тъгува, [192]
горещи горестни сълзи
напират в нейните очи:
— О, мили мой, — му казва тя —
нали и после любовта [196]
все още ще тупти в гръдта ви?
Усещам как скръбта ви дави,
но предстоящата раздяла
и мен гнети… Не бях познала [200]
страданието… Отсега,
освен нерадост и тъга,
не ще изпитам друго нещо
без вашата любов гореща. [204]
В знак на любов от мен вземете
тоз пръстен и си го пазете…
вернуться
Заглавията на фрагментите от романа на Томас са поставени от издателите за улеснение на читателя. Този фрагмент се съхранява в Кеймбриджки ръкопис. Основни тематични ядра в него са срещата на влюбените, разкриването им от джуджето и Марк, принудителната им раздяла. На сбогуване Изолда дава на Тристан пръстен в знак на вярност. Този пръстен ще играе важна роля още три пъти в следващи епизоди от творбата на Томас.