при друга… Няма да я съдя,
не бива и да й се сърдя,
затуй че нейното държание
не е по моето желание. [280]
А има ли възможност тя?…
Познавам й предаността,
знам колко тя е отзивчива
и следователно не бива [284]
сега да й държа карез.
Прави каквото щеш от днес,
Изолда, твойто намерение
не буди вече в мен съмнение. [288]
Сърцето ми ще отгадае
от само себе си каква е
причината за тез промени.
Уви, сега сме разделени!… [292]
Не ме обича вече тя…
В противен случай любовта
открила би й начин прост
да ми спести… Какво?… Тормоз. [296]
Ами къде ще ме намери?
Да чука по различни двери?
Ала защо?… Да утеши
човека, който все тъжи [300]
по нея?… Но ще се обрича
на риск… Тогава да обича
мъжа си; мен да ме забрави.
Дано сърцето ми сподави [304]
гнева си, който го разяжда.
Но ако с грижи я обгражда
крал Марк (та той й е съпруг),
защо да страда тя по друг? [308]
Щом щастие мъжът доставя,
любовник лесно се забравя.
Какво ли любовта ми струва,
ако Изолда се любува [312]
на щастието си лоялно!
Навярно е съвсем нормално
да жертва тя без съжаление
предишното си увлечение [316]
и в своя дом да отстоява
това, което притежава,
да чака истинска облага
от туй, с което разполага. [320]
Щом среща нежност, тя ще търси
да свикне някак си с мъжа си
и в миговете си блажени
не би си спомняла за мене. [324]
И да си спомня, полза няма.
Не ще да е беда голяма
за нея, ако зло ми стори…
Но би ли дръзнала да спори, [328]
че без любов ще е щастлива.
Когато чувствата си скрива,
когато липсва любовта,
как ще познае тя страстта [332]
с мъжа си, как ще се привърже
към него, как тя толкоз бърже
възлюбения ще забрави?
Тя може ли да изостави [336]
и да намрази своя мил,
човека, който е делил
със нея радости и скърби?
Как някой може да загърби [340]
туй, за което е милял!
Щом пламъкът е отгорял,
отдалечи се, без да мразиш
и гледай някак да запазиш [344]
едно коректно поведение.
Доброто първо впечатление
не бива да се помрачава!
На злото зло не се въздава, [348]
с доброто злото се възпира.
Нормално е да се презира
туй, що е недостойно, долно,
щом се зачитат драговолно [352]
възвишеното и доброто
и щом те вземат връх над злото.
Изолда вече ми доказа,
че ме обича… Да я мразя [356]
не бива и не ще я съдя,
каквато и от днес да бъде,
каквото и от днес да прави.
Ако рече да ме забрави, [360]
ще я забравя на свой ред,
ще я отбягвам занапред:
каквото тя на мене стори,
с такова ще й отговоря. [364]
Ще се освободя и аз
от прежната любовна страст,
тъй както вече тя постъпи,
приемайки, че по̀ са скъпи [368]
съпружеските отношения.
Защо и аз не се оженя?
След като възприе тя брака,
защо ще трябва аз да чакам? [372]
Тя има мъж и няма как
да не зачита своя брак.
А мен какво ме притеснява?
Ще се оженя и тогава [376]
ще проверя дали щом имам
жена, макар и нелюбима,
в леглото бих забравил аз
Изолда, както в този час [380]
тя зарад Марк забравя мен.
Заричам се от този ден
да правя като нея вече.
Та тя самата се отрече [384]
от любовта ни, щом брак сключи.
Какво ли може да се случи?
Дали жена си ще обикна,
ще мога ли и аз да свикна [388]
със нея, както с краля тя?“
Какво да прави с любовта
Тристан? Любов, която носи
безброй мъчителни въпроси! [392]