Той ляга при жена си… Само
това във този миг тя иска,
в прегръдките си го притиска, [796]
в устата го целува страстно,
но той държи се безучастно.
И да се дърпа настрани,
и да отстъпи, да склони, [800]
не ще намери миг покой.
Против инстинктите си той
би искал с разум да въстане,
държейки верен да остане [804]
на своята любов, която
е главният претекст, когато
с жена си хладно се държи,
макар любов да й дължи. [808]
Изолда му е толкоз скъпа,
че и инстинктите отстъпят
пред разума и любовта:
и те връх вземат над плътта. [812]
Нали е вече взел решение,
напук на плътското влечение,
на любовта да бъде верен.
Като съпруг благонамерен, [816]
той сам пред себе си не скрива,
че си е взел жена красива,
пленителна, приятна… Тялом
той би й се отдал изцяло, [820]
ако не беше обладан
от силна обич… И Тристан,
обзет от ужас и тъга,
тревожно пита се сега [824]
как да намери извинение
за странното си поведение.
Жена му пък се притеснява
и се стреми да не издава [828]
обхваналото я желание,
държейки се на разстояние.
— Ах, моля те, не се сърди —
й казва той. — Добра бъди [832]
да ми простиш за туй, което
сега тежи ми на сърцето
и аз не съм споделял с друг.
Във дясната страна, ей тук, [836]
боли ме от известно време,
но болката сега обзе ме
навсякъде: и в слабините,
и долу в кръста, и в гърдите… [840]
Страхувам се да се изправя,
та камо ли любов да правя.
Три пъти случи се, че аз
от болката загубих свяст, [844]
да полежа ми се наложи,
дордето да се уталожи
мъчителната, адска болка.
Да знаеш, мила моя, колко [848]
днес съжалявам… За друг път
дано ми болките поспрат.
— Мен ме тревожи болестта —
съчувствено отвръща тя. — [852]
А другото, без него мога.
В тозчас, обзета от тревога,