Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

пак Русокосата въздиша: „Защо, защо Тристан не пише?“ [856] За нея той е в този час надежда, обич, вяра, страст. Дали не се е разболял, дали е жив или умрял? [860] Тя много страда, че и днес, уви, от него няма вест, защото всяко неведение е вече истинско мъчение. [864] Отде да знае, че Тристан намира се сега в Бретан? Тя мисли си, че е в Испания… Той там убил бе самозвания [868] герой, роднина на Надменния гигант166… За кръв и разрушения Надменния бил тук пристигнал от Африка и меч бил вдигнал [872] да стресне всеки принц и крал. Нахален, дързък, смел, без жал той тежко някои ранявал, на място други умъртвявал. [876] Веднага след като били те сразени, взел им той брадите и нов кожух си с тях направил167. Дочул как хора да разправят, [880] че крал Артур бил толкоз смел и не допускал на дуел от друг да бъде победен. Гигантът още този ден [884] по свой вестител съобщил на краля, че си е ушил кожух нов от брадите, взети от принцовете и кралете, [888] които победил бил в бой. И настоял пред краля той брадата си да му отстъпи — брада от всичките най-скъпа. [892] Била му хрумнала идея кожуха да обточи с нея, че и яка да пригласи. Ако Артур се съгласи [896] на този благороден жест, това било би висша чест за него — на гигант яката да е на краля от брадата. [900] Ако Артур не е съгласен, тогава изходът бил ясен — той щял на ум да го научи и с него щяло да се случи [904] туй, що видял бил не един високомерен властелин. Кожуха си залагал той срещу брадата му, та в бой [908] съперниците да решат кому те ще принадлежат. Когато кралят чул това, той заканително глава [912] поклатил, силно раздразнен, до дън душата оскърбен, и на гиганта отговорил, че предпочита да се бори [916] за свойта чест със меч в ръката и в никой случай сам брадата на някой друг не би си дал. Гигантът, щом това разбрал, [920] от страшен гняв обхванат бил и тутакси се приближил до дворцовите тежки двери, решен веднага да премери [924] със краля сили в бой жесток. Щом те приели за залог кожуха странен и брадата, веднага почнала борбата, [928] безмилостна и напориста, редували се пристъп с пристъп и чак на следващия ден Надменния бил победен: [932] Артур юначество показал и с меч главата му отрязал.         Описаното стълкновение по принцип няма отношение [936] към моя разказ за Тристан. Но племенник на тоз гигант поискал кралят на Испания, при който бил Тристан останал, [940] да си отстъпи сам брадата. Отказал кралят, но в страната ни между близките му хора, ни сред приятелите в двора [944] не се намерил мъж, готов да защити в двубой суров срещу гиганта своя крал. Той бързо своя двор събрал [948] и в близкото си обкръжение изказал свойто притеснение. Единствено Тристан решава добрия крал да защитава [952] със своя меч и тежък бой с натрапника захваща той, но тежка рана получава. Това не го обезсърчава, [956] напротив, още този ден злосторникът бил умъртвен. За туй Изолда научава, но друга вест не получава [960] тя за Тристан — че завистта тръби за лошите неща, а пък добрите тя прикрива. Един мъдрец красноречиво [964] така съветва своя син168: — По-хубаво на ни един приятел ти да не разчиташ

166

Ст. 870: Става дума за племенника на Надменния. В Роман за Брут Артур убива в двубой великана Ритон. С победата си над Надменния Тристан повтаря подвига на легендарния крал, тоест изравнява се с него.

167

Ст. 879: Колекционирането на бради на владетели като бойни трофеи е стара традиция, позната у редица народи (например у древните скити). Отрязването на кралската брада е символичен жест на поставяне на суверена в подчинение на победителя. Съществува старо поверие (вж. историята на Самсон и Далила — Съдии израилеви, гл. 16), че мъжката сила е вложена в косата и в брадата. Мотивът се среща и в други средновековни романи.

168

Ст. 965: Не е известен източникът на въпросната мъдрост. Подобно позоваване на авторитети е реторически похват, зад който разказвачите прикриват собствените си находки.