Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Кортежът на кралицата177

И ето: братът и мъжът с коне към Англия вървят; Тристан надява се да има с Изолда, своята любима, [1352] интимна среща някой ден. А Каердин държи с Бранжиен за малко да се види там.         Като добър писател, знам, [1356] че моят разказ тук не бива в подробности да се разлива, та ще съм кратък… Те пътуват цял ден и спират да нощуват [1360] в град, в който трябвало наскоро да влезе Марк със свойте хора. Успяват те да разберат Марк и Изолда по кой път [1364] са тръгнали, встрани застават и търпеливо дъх стаяват да дебнат дворцовата свита. Там вече чакат ги прикрити [1368] слугите им. На клонест бук се качват двамата: оттук, без някой да ги забележи, ще наблюдават те кортежа. [1372] Изпърво кралят се задава, а след това се появява кралицата; след тях тълпата гъмжи — ще кажеш, че в палата [1376] днес никой няма. Най-напред прислужниците крачат в ред, след тях вървят оръженосци, и съгледвачи-вестоносци, [1380] коне за впряг и за парад, ловджийски кучета отзад, последвани от соколари и от готвачи и коняри… [1384] Върви кортежът безконечен, и Каердин е поглед втренчил във него, силно впечатлен, но нито милата Бранжиен, [1388] нито Изолда забелязва. На свой ред вече се показват камериерки и шивачки, след тях чистачки и перачки… [1392]         И Каердин в един момент възкликва: — Ето и Бранжиен! — Не е тя, не! — Тристан отвръща. — Не виждаш ли я, че е съща [1396] прислужница?         Току след нея се вижда шамбелан в ливрея, а подир тях в редици стройни със своите доспехи бойни [1400] минават рицарите млади и с пастурели и балади огласят цялата процесия. След тях пък прелестни принцеси [1404] (девойки благородни, мили) припяват, кръшен глас извили. До тях младежите любими, галантни и неустрашими, [1408] говорят им за любовта, за доблестта и верността и чувствата си с тях споделят. …………………………… [1412] …………………………… …………………………… …………………………… — Видях кралицата най-сетне! [1416] Ала коя ли е Бранжиен? — възкликва Каердин смутен.

177

След случката с „дръзката вода“ Каердин разбира, че Тристан не консумира брака със сестра му Изолда Белоръката. Семейната чест е накърнена и сърдечното му приятелство към Тристан отстъпва място на мълчаливо неодобрение и нескрита враждебност. Според Сагата на Брат Робер Тристан предизвиква обяснение с най-добрия си приятел. Когато разбира причината за промяната в чувствата на Каердин, разкрива пред него, че обича друга жена — по-красива и по-знатна от сестра му. Каердин не вярва на тези думи: сестра си той поставя над всички други жени. Така Тристан решава да покаже на Каердин Залата със статуите. Виждайки изображението на кралицата, той е принуден да признае, че не е виждал по-красива жена от нея. Нещо повече, пламва от желание да обича втората по ранг след кралицата. Тогава Тристан го завежда пред статуята на Бранжиен. Ефектът върху Каердин от красотата на гувернантката надхвърля очакванията и на Тристан, и на Каердин. Двамата приятели решават да отидат в Англия и да видят на живо своите дами. Доближават се под прикритие до двора на Марк, когато научават, че оттук ще мине кралският кортеж. Така наблюдават и свитата на Изолда, описана в откъса от Томас.