Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

Развръзката178

Под натиска на горестта Бранжиен напуска крепостта [1420] и при кралицата отива, а тя все по Тристан унива. — Госпожо, — казва й Бранжиен — за жалост, свършено е с мен. [1424] Нима аз толкова бях грешна, че за възмездие вас срещнах и вашия любим Тристан? И заплатих прескъпа дан: [1428] родината си аз загърбих и цял живот ще тъна в скърби по свойта девственост. За вас и за Тристан се жертвах аз [1432] и много има да си патя. Спомнете си къде ме прати тоз изверг. Тоз лъжец голям пръв вкара ме във грях и срам. [1436] По ваша заповед ония слуги мен щяха да убият, но те, макар и разгневени, не се държаха зле към мене, [1440] а вие, все така превзето, в приятелство ми се кълнете179. За мой срам, слаба се показах, като че ли не забелязах [1444] това… Към вас добра аз бях, дори и след като разбрах за пъклените ви кроежи. Макар че гибел ме грозеше, [1448] благодарение на мен животът ви бе пощаден. А вие номер ми скроихте и с Каердин се съюзихте, защото туй му се понрави. [1452] Проклета да е щедростта ви! Каква бе вашата отплата? Да стана жертва на разврата във който Каердин бесува, [1456] та той със мене да мърсува, с позор и срам да ме покрие. Спомнете си, че тъкмо вие изпадахте пред мен в прехлас, [1460] като го хвалехте, та аз да стана на страстта му плячка. Използвахте ме за играчка във собствения ви разгул. [1464] И всеки, който ви е чул, повярвал би, че Каердин е благороден исполин, красавец, рицар безподобен. [1468] А той е всъщност долнопробен страхливец и подлец прикрит, макар че носи меч и щит. Защото той не се нае [1472] с Кариадо (проклет да е!) в двубой с меч сили да премери, с един страхлив, безлик съперник! Такъв подлец непоправим [1476] не ще откриете и в Рим Кога Рише180 ви вас научи на сводничество? Как се случи така, че ме опозорихте? [1480] Изолда, как си позволихте? Аз имах ухажори свестни, достойни, благородни, честни; от тях странях, за да изпадна, [1484] чрез вашата интрига гадна, чак до такова омерзение. Едно достойно отмъщение [1488] очаква и Тристан, и вас. Аз ще се примиря тогаз, когато скъпо заплатите за моя срам и за бедите… [1492]         Когато бедната кралица от своята довереница дочува тези думи ядни (като че ли мед щял да падне [1496] в устата й, като ги каже със цел кралицата да смаже), и в нея злоба се надига, но сякаш смелост й не стига [1500] към някого да я насочи. Кого могла би да нарочи? И почва тя да си говори сама: „Защо не се разтвори [1504] сега за мен земята черна, щом като на тъга безмерна обречена съм в таз чужбина! Тристан, кажи ми как ти мина [1508] такава мисъл през главата, че да ме доведеш в страната, където нито у съпруг, нито у който да е друг [1512] не срещнах капка уважение, а само злоба и презрение. Търпяла бих, ако Бранжиен все още се държи към мен [1516] с предишната си вярност, с почит. Сега тя мен виновна сочи за туй, което я терзае. Да ме погуби ли желае? [1520] А в нея винаги подкрепа намирах аз… С любов нелепа ме злепоставихте така, че от тази низост ми се плаче. [1524] След като вече ме лишихте от всичко мило, отчуждихте от мене и Бранжиен накрая. От нея по-добра не зная… [1528] Но вие с Каердин измамно