ми я отнехте най-безсрамно.
Уж на Бранжиен най подобава,
щом нужно е, да придружава [1532]
Изолда Белоръката
и аз приех заръката
под мойте грижи да е тя.
Туй ли ви бе предаността [1536]
към мен?…“ Изолда след това
обръща към Бранжиен глава
и казва: — Вие може би
си спомняте какви молби [1540]
отправиха към вас, Бранжиен,
баща ми, мойта майка. С мен
какво ще стане, ако тук
ме изоставите? На друг [1544]
не бих могла да се надявам.
Не мисля да ви забранявам,
ако при Каердин решите
самата вие да вървите. [1548]
Но заради това не бива
да имате към мен такива
враждебни чувства. Аз си зная,
че на Тристан дължи се тая [1552]
омраза… Бог да го накаже!
— Сърцето ви ще се окаже
дотам затънало в поквара,
че срещу мен да ви накара [1556]
неща нелепи да твърдите. —
отвръща й Бранжиен. — Грешите,
като упреквате Тристан;
не е тоз укор оправдан. [1560]
Ако не бе Тристан, навярно
сърцето си, така коварно,
на друг — по-лош — да сте дарила.
Със всичко бих се примирила, [1564]
но не и с вашия инат
да ме забъркате в разврат.
Не мога да простя това,
че с изкусителни слова [1568]
целяхте да ме въвлечете
в коварния си кръг. Помнете,
че ще ви отмъстя все пак!
Защо ме тласкахте към брак [1572]
със Каердин, подлец известен,
а не със някой рицар честен?
За мен е срам и унижение
това обидно отношение [1576]
да изтърпя. Не, аз не мога.
Изолда казва й: — За Бога,
повярвайте ми, в свойта чест
ви се заклевам, че до днес [1580]
не съм помислила дори,
Бранжиен, с безнравствени игри,
с измама да ви навредя.
Аз продължавам да твърдя, [1584]
че Каердин не е подлец,
а честен рицар и храбрец.
Според завистниците той
изплашил се да влезе в бой [1588]
с Кариадо. Но кой им вярва?
Те и Тристан, и мен изкарват
тъй мерзки, че и да не щете,
не може да не ни презрете. [1592]
Кълна се, имайте ми вяра,
че в двора искат да ни скарат…
Туй би зарадвало мнозина.
Щом близък наш или роднина [1596]
на друг ни тайните издава,
какво да чакаме тогава
от враговете си? Нали
от близки хора най боли. [1600]
Щом ме отблъсквате с презрение,
тогава кой друг с уважение
би се отнасял спрямо мен?
Друг близък нямам аз, Бранжиен. [1604]
За мене вие всичко знаете
и стига само да желаете,
пред Марк ще ме опозорите,
ако в двореца разтръбите [1608]
интимните ми въжделения
и тайните ми намерения.
И току-виж от мой съветник
сте станала мой върл клеветник. [1612]
Аз с ваша помощ всичко сторих.
Защо са ни сега раздори?
Как тъй съм ви желала злото?
Напротив, мислех ви доброто [1616]
и все се грижех за честта ви.
Наслада ли ще ви достави
пред Марк да бъда унизена?
Не може да сте съблазнена [1620]
от някаква изгода днес.
Щом накърните мойта чест,
към вас самата, без съмнение,
ще породите подозрение. [1624]
Мерзавецът ще ви похвали,
но благородният едва ли
ще гледа вас с добро око.
И Марк ще ви презре, ако [1628]
пред него бъда опетнена,
защото той таи към мене
любов тъй пламенна, че няма
да ме заподозре в измама, [1632]
да ме намрази, камо ли
със мене да се раздели.
Не може никой да ни скара
и нищо няма да накара [1636]
Марк да ме гледа със ненавист.
В душата си той ще сподави
горчивината и дори
за нещо да ме укори, [1640]
ще продължи да ме обича.
Омразата му си навлича
тоз, който дръзва да го дразни