с нелепости и клюки разни. [1644]
Нима ще има полза кралят,
ако ме някои окалят?
Ако зло правите на мен,
той няма да е възмезден [1648]
и смисъл има ли тогава
да му се всичко доверява.
И да му кажат, че в палата
Тристан е идвал крадешката, [1652]
това дали ще го засегне?
Ако към мене яд го жегне,
щом чуе зло по мой адрес,
нима е в негов интерес? [1656]
Какво той губи и каква е
изгодата да го узнае?
Бранжиен отвръща й студено:
— На вас ви беше забранено [1660]
да имате интимни връзки
с Тристан, но вие твърде дръзко
държахте се: не уважихте
забраната и изменихте [1664]
на клетвеното обещание
да имате добро държание.
Навярно злото е в кръвта ви
и няма как да ви остави; [1668]
на стари навици сте роб…
Това ще продължи до гроб,
защото още твърде млада
с опияняваща наслада [1672]
сте вършила безброй злини.
И тъй ще е до старини…
От малко кончето се учи…
Когато на жена се случи [1676]
на злото да се поддаде,
дордето е била дете,
порокът цял живот остава.
И вие ще сте все такава. [1680]
Ако Марк беше взел решение
след първото ви прегрешение
да ви накаже, вероятно
тогаз не бихте многократно [1684]
допускала грехопадение.
Но с толерантност и търпение
той някак си ви поощри,
защото никой не разкри [1688]
пред него вашата измама.
Но аз не ще остана няма:
на краля всичко ще разправя,
пък той каквото ще да прави. [1692]
Напук на светския морал
сега вървите към провал
и връщане не е възможно.
Но според мен е най-тревожно [1696]
това, че Марк не ви наказа.
Да беше ви носа отрязал,
друг белег да ви бе оставил,
от присмеха се би избавил. [1700]
И щяха мнозинство околни
да са от жеста му доволни,
защото по-добре срамът
за вас да е, а не родът [1704]
и вашият съпруг да страдат.
Честта е сигурна преграда
към всяко зло, а пък дългът
показва правилния път. [1708]
Но кралското благоволение
като че беше извинение
за вас. Марк истински ви тачи,
ала това съвсем не значи, [1712]
че можете да го срамите.
Към него вие се държите,
като че ли е безразличен
към вас. А кралят ви обича [1716]
и аз не виждам оправдание
за укорното ви държание.
Марк би ви отмъстил най-строго,
ако не ви цени тъй много. [1720]
Ако и вие го ценяхте,
навярно никога не щяхте,
изпадайки безсрамно в грях,
да го направите за смях. [1724]
Почувствала се уязвена,
Изолда казва разгневена:
— Жестоки укори към мен
си позволявате, Бранжиен. [1728]
А вашето предвзето мнение
ме преизпълва с възмущение,
защото искате нарочно
да ме изкарате порочна. [1732]
Поддала съм се на развала,
безнравствено съм се държала,
но то бе с ваше поощрение.
Упреквате ме в прегрешение, [1736]
а всъщност е у вас вината.
На хитрости от вас самата
се учех. Безразсъдни бяхме
с Тристан, ала едва ли щяхме [1740]
без вас да сторим този грях.
Подмамена изпърво бях
от вас, от вашите слова,
Тристан и кралят след това [1744]
оплетоха ме в куп лъжи.
На вас по-тежък грях тежи,
защото краля заблудихте
и лудата ни страст прикрихте [1748]
с лукавство, с хитрини, с измама.
Вината ви е по-голяма…
От вас започнаха лъжите.
Не трябваше да позволите [1752]
да се поддам на страст позорна.
Да, вие бяхте отговорна
за туй, що сторих, а държите
сега да ме разобличите [1756]
пред краля. В гроба да изгния,
ако от краля нещо скрия!